Двамата с Анана се раздалечиха, за да покрият по-сигурно сестрите с оръжията си.
— Напълно ясно е, че вие двете не искате да минете през вратата — заключи Кикаха. — Макар само до преди малко да изглеждахте напълно решени да останете с нас. Интересно на какво се дължи това разколебаване?
Елет стана и се опита да изтърка мръсотията от бялата си дреха.
— Нямаме ви доверие — обясни тя.
— Не става за извинение — сряза я с висок глас Анана. — Нас обаче ни интересува истинската причина за опита ви да избягате. Май знаете какво ни очаква там, нали? Надявали сте се, че ще ни вкарате в капан?
— Паникьосахме се!
— Да — потвърди Она, подсмръквайки неубедително, — изплашихме се.
— От какво — поинтересува се Анана.
— Страх ви е, че Червения Орк ще ви залови заедно с нас, ще забрави за помощта ви и ще убие и вас — изръмжа Кикаха. — Така ли е?
Колкото и изненадана да бе Елет, тя с нищо не го показа. Она обаче примижа сякаш я бе зашлевил през лицето с мухобойка.
— Червения Орк ли? — остро попита тя. — Какво общо има той с всичко това? — тя се обърна и посочи с ръка мястото, където се бе отворила вратата.
Кикаха се приближи до нея така, че носовете им едва не се допряха. И й отговори още по-високо:
— Подслушах разговора на Елет с гарвана Уейскам. Така че знам всичко! Всичко!
Сестрите не отговориха нищо. Споменаването на името на гарвана доказваше, че той наистина е в течение на нещата.
— И защитникът ви — жената-мечка — продължи той, — е мъртва. Анана я застреля.
— А… значи не те е одрала голяма котка! — поусмихна се Елет. — Била е…
— Не разбрах името й — отговори Кикаха. — Да, тя се опита да ме поразкъса. Но Анана я уби, преди аз да го направя.
Елет не каза нищо, но Она опита да се оправдае:
— Нищо не можехме да направим! Ние…
— Млъкни! — изкрещя внезапно Елет. — Те нищо не знаят! Не разбираш ли, че се опитват да те накарат да проговориш?
— Ето какво ще ти предложа, Она — намеси се Анана. — Разкажи ни всичко… но аз имам предвид всичко, без да спестяваш каквото и да е, и аз ще те пощадя. А що се отнася до Елет…
Тя насочи лъчемета си към Она.
— Започвай!
Но вместо нея отново проговори Елет. Гласът й бе твърд като диамант и изобщо не потрепваше.
— Ако проговорим ще умрем! Ако не проговорим, пак ще умрем! По-добре е да мълчим. Она, абсолютно ти забранявам да казваш дори дума!
— Да не си мислиш, че Орк ще дойде да ни спаси? — подигра я сестра й. — Че ще се появи, ей така, в последната секунда? Май няма да може да го направи. И освен това, той не дава за нас пукната пара. Мисля че…
— Достатъчно! — прекъсна я Анана. — И двете казахте достатъчно, за да бъде присъдата ви напълно ясна. Не че имахме нужда да говорите, за да се убедим докрай във вината ви. Елет, ти ще говориш първа. Ако скриеш нещо и после Она разкрие, че си опитала да ни излъжеш, ще умреш! И то веднага!
Елет се огледа, сякаш очакваше, че Червения Орк ще се спусне от планината, за да я спаси. Но никакъв спасител не се виждаше, а Елет беше достатъчно практична, за да осъзнае, че такъв изобщо няма да се появи. Затова започна да говори.
Историята бе в общи черти онова, което Кикаха бе очаквал да чуе. Сестрите не бяха избягали от Орк, когато той нападнал двореца им, както бяха разказали при срещата им. Беше ги заловил, преди да се доберат до някоя врата. Вместо да ги убие, Червения Орк ги бе принудил да станат негови оръдия в плана му да залови Кикаха и Анана.
Когато чу това Анана изсумтя и я прекъсна:
— „Принудил“? Наложило се е да принуди вас, коравосърдечните дъщери на Уризен, да станете наши врагове?
— Никога не сме твърдели, че сме ваши приятели — оправда се Елет. — Но и никога не бихме решили сами да тръгнем след вас.
— Да, прекалено сте лениви за това — съгласи се Анана.
— Не ни обясни защо смята, че сте тук — продължи разказа си Елет. — А и ние не бяхме в положение да му задаваме въпроси за методите му на действие и резултатите, които постигаше с тях.
Повелителят не бе успял да установи къде точно се бяха намирали двамата на Уазис. Но бе намерил единствената врата, съществуваща на тази планета. Същата, до която Кикаха и Анана се бяха добрали след дълги странствания. Онзи шестоъгълник в Храма на триногите бе просъществувал на мястото си от много време. Орк го бе пренастроил да води на друго място, после го бе включил в резонансната верига и се бе захванал с други дела.
— Той каза, че вратата в крайна сметка щяла да ви изведе в определен район в света на нивата. А когато алармената система се задействала — но наистина не знам къде се намира тя — той щял да разбере, че някой е минал по веригата. Е, разбира се, никой не би могъл да му гарантира, че не е задействана от някой друг Повелител. Но той спомена, че вероятността това да сте вие двамата била над деветдесет процента.