Самата дупка беше може би на дъното, а може би и върху склона на бездънна пропаст. Двете й стени се издигаха под трийсет градуса спрямо хоризонта и по тях се забелязваха множество дупки и первази. Тук-там по склоновете се виждаха нарядко пръснато дребни дръвчета, които излизаха под четиридесет и пет градуса спрямо стените на пропастта. Широки петна зеленикав мъх покриваха части от скалата.
Горещината извличаше влагата от тялото му като с магическа пръчка. Кикаха прецени, че околната температура клони към четиридесетте.
Нямаше никакво време за губене. Той извади Рога от торбата и го наду. Седемте ноти отзвучаха, но в стените на каменната клетка не се появи никаква врата. Нямаше никакво съмнение, че Червения Орк ги бе заловил в капана си.
Прибра отново Рога в торбата и се обърна към мъжа в другия край. Беше висок, красив и изглеждаше като на двайсет и пет години, макар че сигурно се бе родил поне преди век и половина, а може би и по-отдавна. Дългата му коса бе кестенява и здраво стегната в опашка. Кройката на дрехите му бе в стила на Повелителите отпреди много време. Нямаше никакво съмнение, че бяха направени в някоя от тоанските вселени. Нишките на материята, от която бе изработено сакото му, трептяха в зелено, червено, бяло, синьо и жълто, сякаш бяха цветни тръбички. Някога бялата му риза беше с твърда яка, отворена на шията. Панталоните му бяха от масленозелен плат и завършваха пристегнати на глезените му. Аленочервено триъгълно парче покриваше слабините му.
На средния пръст на лявата му ръка имаше тежък сребърен пръстен. Той обвиваше пръста три пъти. Макар да бе зърнал пръстена още в първия миг след като бе погледнал мъжа, едва сега Кикаха можа да го разгледа по-подробно. Изненада се. Пръстенът беше във формата на люспестия странник. Подобната на насекомо глава на пръстена приличаше във всичките си детайли на главата на загадъчното същество от подземната гробница.
— Ето че пак се срещнахме — каза мъжът на английски и се усмихна. Но Кикаха за пръв път чуваше такова произношение. — Казвам се Ерик Клифтън. На вашите услуги съм. И аз подобно на вас съм пленник на Червения Орк. Всъщност предполагам, че този отвратителен Повелител ви е довел тук против волята ви.
7
Елет виеше пронизително. Кикаха извика:
— Стига си квичала! Мразеше сестра си, а като те слуша човек сега може да си помисли, че ти е била най-скъпото на този свят!
Елет го изгледа със зачервените си очи, опитвайки се междувременно да потисне риданията си. После подсмръкна и каза:
— Но аз обичах Она! Нищо, че двете понякога имахме несъгласия…
— „Несъгласия“? И то „понякога“? — изсмя се той. — Та вие двете бяхте вплетени във възел от омраза и ненавист! И единствената причина, поради която не се бяхте избили досега бе, че всяка можеше да загуби някого, когото би могла да мрази!
— Това не е истина — възрази Елет. Отново изхълца, после заключи: — Те не можеш да разбереш!
— Не, и не искам!
И той отново се обърна към Ерик Клифтън.
— Аз пък съм Кикаха. Може да си чувал за мен. Това е Анана-Лъчезарната. Родена е в началото на войната срещу Черните звънари, което може би ще ти даде някаква представа колко е живяла. Ревлата е Елет — една от прочутите с коравосърдечността си дъщери на Уризен, макар на времето те да са били известни като състрадателните дъщери на Ахейния, съпругата на Уризен. Сигурно си чувал за тях. — Той замълча за малко и продължи: — Анана и аз те зърнахме за миг в летящия дворец на Уртона — Повелителя на изменчивия свят. Анана и аз доста се поизмъчихме с Уртона и Червения Орк по време на престоя ни в света на Уртона. Все пак успяхме да го убием. Орк беше затворник в двореца, но успя да избяга.
— Питах се какво ли се е случило с вас — проговори Клифтън.
— Подробностите ще научиш по-късно. Очакваме да чуем от теб как попадна сред тоанските вселени от Земята и как се озова точно тук. И най-вече откъде, по дяволите, имаш този пръстен?
Докато говореше Кикаха оглеждаше стените на затвора им. Някаква мазна на вид субстанция ги покриваше.
— Това е дълга история — отговори Клифтън. — Дали не е по-уместно заедно да помислим как да се измъкнем оттук, преди да се е появил Червения Орк?
— Точно това правя в момента — каза Кикаха. — Но това не може да ми попречи да те изслушам. И все пак, придържай се само към най-същественото.