И Клифтън вдигна ръката с пръстена.
— Бълхата бе онова, което той обичаше да назовава „посещения“. Искам да кажа, че това бяха фигури на свръхестествени неща и същества. Макар че понякога той говореше за тях като за посещения от други светове.
— Понякога той ги наричаше „еманации от непознати светове“ — вметна Анана.
— А ти откъде си чула това? — поиска да узнае Кикаха.
— Направо от самия Блейк. Както знаеш, след като Червения Орк създал вселените на Земята и на нейния двойник, той забрани на останалите Повелители да ги посещават. Но някои се осмеляваха да го правят и аз бях една от тях. Казвала съм ти, че съм била на Земята няколко пъти, макар да не съм споменавала кога и точно къде съм била. Когато живях в Лондон — между другото едно безкрайно интересно и едновременно с това отвратително място — аз се представях за богата френска аристократка. И понеже тогава се бях увлякла в колекциониране на най-доброто от земните примитивисти, отидох да посетя и Блейк. Купих няколко гравюри и скици в темперни бои от него, но го помолих да не казва на никого, че съм го направила. Нямаше никакъв шанс, че Червения Орк може да разбере за това, но аз не исках да рискувам.
— И не си ми казала дори дума за всичко това? — обвини я Кикаха.
— Знаеш как се развиха нещата и че просто никога не е ставало дума за тези неща. Не желая повече да слушам подобни обвинения!
— Добре тогава — примирително се обади той, — но не мога да разбера как все пак е могъл Блейк да знае каквото и да е било за световете на тоаните.
Клифтън отвори уста в опит да отговори, но тя го изпревари.
— И ние тоаните, които знаехме за съществуването на Блейк, сме си задавали този въпрос. Има теория, че Блейк е бил ясновидец, който… как да се изразя?… някак се е настройвал към идеята, че има същества, които обитават други вселени. Притежавал е особена чувствителност, може би мозъчна, а може би своеобразно седмо чувство, за което нищо не ни е известно. Още повече, че никой друг землянин не е проявявал подобни качества. Най-малкото ние не сме чували за други като него, макар да има друга теория, според която земните ясновидци, а може би и някои земни луди…
— Не желая да слушам за теории, освен ако нямат абсолютно пряко отношение към въпроса — заяви Кикаха.
— Тогава само ще ти кажа, че ние просто не знаем — заключи Анана. — Но Блейк някак е приемал… видения?… прозрения?… за изкуствените джобни вселени. А може би още и за оригиналната тоанска вселена, а защо не и за онази вселена, която е предхождала тоанската. Във всеки случаи едва ли е случайност, че той е знаел точните имена на много Повелители, както и някои ситуации и събития, в които те действително са взели участие… И все пак неговите видения са били поизкривени и откъслечни. Без това да му попречи да ги използва като част от своята митология, примесена с елементи на християнската. Получената смес била напълно Блейковска, пълна с въображение и оформена от собствените му вярвания. Блейк може и да не беше съвсем с всичкия си, но дори в това отношение бе нещо изключително.
— Хубаво — каза Кикаха. — Изглежда въпросният дух на бълха, всъщност е бил люспестия човек, който и ние видяхме в странната гробница. Никой от тоаните не знае за него, но Блейк го е видял.
— Очевидно.
— Забележително!
— Всички вселени и всичко в тях е забележително — отбеляза Анана.
— Май някои неща са по-забележителни от другите — поправи я Кикаха и посочи пръстена: — Ами това, Клифтън? Как се сдоби с него?
— И как попадна в световете на тоаните? — допълни въпроса Анана.
Клифтън поклати глава.
— Това е най-странното нещо, което някога се е случвало на един землянин.
— Съмнявам се, че е възможно да има по-странен начин от този, по който аз попаднах в света на нивата — възрази Кикаха.
— Имах известни способности да рисувам — започна Клифтън. — Направих скица на духа на бълхата, следвайки описанието на мистър Блейк. Показах я на един приятел — Джордж Пю. И той като мен бе израсъл на улицата, джебчия, но едновременно с това пръдньодушец на един бижутер на име Робърт Скарбъроу.
— Какъв пък е сега този пръдньо…? — възмути се Кикаха.
— Прислужник — поясни Анана. — Който следва отблизо господаря си, когато той излезе на улицата.
После Клифтън продължи:
— Пю показа скицата на своя господар, мистър Скарбъроу, без да споменава откъде я има. Мистър Скарбъроу бил толкова запленен от нея, че се обадил на някой си Лорд Рейвън — свой клиент и богат шотландски благородник. Та, Лорд Рейвън толкова силно се заинтригувал, че поръчал изработването на пръстен, основаващ се рисунката, която Скарбъроу услужливо му оставил. Пръстенът бил изработен, но така и не бил предаден на клиента, защото го откраднали. — Клифтън направи пауза, за да вдигне пръстена и да му се полюбува. После продължи: — Приятелят ми Пю беше от бандата, която го открадна. Даде ми го да го скрия, понеже господарят му се съмняваше в него. Аз от своя страна не исках да имам нищо общо с него, макар че за да бъда искрен ще призная, че в главата ми се въртяха мисли как да остане завинаги в мен. Е, тогава още не бях толкова честен, колкото очакваха от мен да бъда богатите хора, при които живеех, но и ти едва ли щеше да бъдеш, ако беше на мое място и с моето минало.