Може би в него имаше яйца, които ставаха за ядене.
Когато накрая се добра до гнездото, разтреперан и отмалял, видя, че то беше направено от стръкове и клонки, слепени с някаква отдавна изсъхнала субстанция. Вътре се мъдреха четири бледоморави яйца, всяко към два пъти по-голямо от кокоше. Огледа се, за да се увери, че майката не е наблизо. После прободе яйцата с върна на ножа си и изпи каквото бе останало от жълтъците им. След това разчупи черупките и намери ембрионите на малки пиленца. Изяде и тях сурови, отделяйки само главичките и крачетата.
Почина си малко и се изправи с намерение отново да закатери нагоре. В същия момент се разнесе пронизителен писък. Рязко се извърна. Мама Птица се бе върнала у дома и бе толкова разярена, че пусна подобния на заек труп, с който бе долетяла. Телцето падна, но той не го видя да потъва в реката, защото бе зает да се бори за живота си. Небесносинята птица, малко по-голяма от плешив орел, се стовари с цялата си тежест в него. Той заби ножа си, но не преди клюнът й да разпори ръката му, а ноктите й да се забият дълбоко в гърдите му.
Малко преди това си бе помислил, че едва ли е възможно да изпитва по-силна болка. Оказваше се, че е сбъркал. Възможно бе.
Оскуба птицата, изкорми я и изяде част от нея. Прекара остатъка от деня и цялата нощ на тесния перваз. За щастие нощният въздух бе топъл.
Дванайсет дни по-късно стигна до върха на пропастта. Беше ял няколко пъти, но не много. Въпреки регенеративните способности на тялото му, все още го измъчваха десетки синини и ожулвания. Но те бяха скорошни.
Изтегли се на мускули, но не без да провери неколкократно, че горе няма никаква опасност. Там легна по гръб, дишайки дълбоко. Няколко минути по-късно се изправи.
Летателният апарат сякаш се материализира от въздуха и може би наистина бе така. Беше сребрист и блестящ. Представляваше цилиндър, затворен с по един конус откъм двете му основи. Под прозрачния похлупак в по-близкия до Кикаха край се виждаше кабина, която стигаше до средата на цилиндъра. В двата края стърчаха радиално по два метални пръта с предназначение да стабилизират апарата, когато се намираше на земята.
Летящата лодка кацна и предната част на прозрачния капак се вдигна. Мъжът от предната седалка слезе и закрачи към Кикаха, който бе успял да се задържи изправен на разтрепераните си крака.
Пилотът беше висок и мускулест, лицето му бе красиво, вълнистата му коса се спускаше до раменете и беше бронзовочервена. Беше облечен в халат на черни и бели райета, който стигаше почти до глезените му. На обшития с много скъпоценни камъни колан висеше кобур. Беше празен, защото лъчеметът вече се намираше в ръката на мъжа.
Той се усмихна широко, разкривайки ослепително белите си зъби.
После проговори на тоански:
— Кикаха! Ти наистина си забележителен човек, щом успя да оцелееш! Изпитвам към теб уважение, толкова дълбоко, че ми се иска да ти отдам чест и да те оставя да си вървиш по пътя! Но…
— Ти си пълен с най-различни „но“, Червени Орк — отговори Кикаха. — Да не говорим за другите по-гадни неща, с които си пълен…
8
Подчинявайки се на заповедта на тоана, Кикаха бавно свали лъчемета и ножа си и ги хвърли на десет крачки пред себе си. После крайно неохотно хвърли и калъфа и Рога на място, непосредствено до оръжията. С почервеняло от радостна възбуда и триумф лице Червения Орк вдигна калъфа с дясната си ръка.
После направи жест със своя лъчемет:
— Обърни се с гръб към мен, вдигни ръце право нагоре и се отпусни на колене. Остани така, докато не ти кажа.
Кикаха се подчини, но мозъкът му не спираше да пресмята какви са шансовете му за успех, ако скочи на крака, изтича до ръба на пропастта и се хвърли в нея. Може би щеше да излети достатъчно надалеч, за да избегне скалните издатини и да се приземи в реката. Дали тоанът щеше да бъде в състояние да го простреля преди да е стигнал до пропастта?
Отговорът на първото беше „не“, а на второто „да“. Всъщност беше истинска лудост дори да си помисли за подобен план. И все пак дали не беше по-добре да умре, опитвайки това, отколкото да се примири с онова, което Червения Орк му готвеше.
Така и не чу никакви стъпки. Но долови леко изсъскване и някакво докосване до гърба. Когато се свести, намираше се на задната седалка на летящия апарат. Омотан бе с дълго лепкаво въже, привързано за облегалката. Китките му също бяха пристегнати, както и глезените. Главата го болеше, устата му беше суха. Когато погледна навън разбра, че летяха в северна посока поне на хиляда стъпки височина.