Червения Орк седеше пред пулта за управление и гледаше към екрана на монитора, поставен малко встрани и над него. На него се виждаше самият Кикаха. Той стана, постави летателният апарат на автопилот и се отправи назад по тясната пътечка между двете редици седалки.
След малко вече стоеше изправен над пленника си.
— Винаги досега си се изплъзвал от подобни ситуации — проговори той. — Но сега това е краят на пътя за тебе.
— Е, все още съм жив — дрезгаво се обади Кикаха.
— Да, и това може да продължи още доста дълго. Но на теб ще ти се иска да си мъртъв. Не знам. Истината е, че още не съм решил какво да правя с теб.
Кикаха отново погледна през борда и видя пропастта, по чиито стени се бе изкатерил… а може би някоя друга пропаст. В това място тя беше широка поне четиридесет мили и беше толкова дълбока, че дъното й не се виждаше. Това едва ли можеше да се обясни само с въздействието на ерозията. По-скоро някога на това място се бе разразил ужасяващ по мащабите си катаклизъм.
Червения Орк явно се досети какви мисли минаваха през главата му. Той пак проговори малко изненадващо:
— Тази планета се казва Уанзорд и е създадена от Апирмазул. Баща ми Лос и аз се срещнахме тук в битка. Лос притежаваше оръжие с разрушителна сила. Не знам как беше попаднало в ръцете му. Най-вероятно го беше намерил я някоя древна гробница. Както и да е… той реши да го използва срещу мен и моите сили, с което ме принуди да се телепортирам, изоставяйки войните си. Пропастта под нас е резултат от действието на това оръжие.
— И какво се стана с него? — поинтересува се Кикаха. Гласът му излизаше все така дрезгав.
— Ами… баща ми спечели онази битка. Но при една атака срещу неговата армия аз успях да сложа ръка върху опустошителя, както го наричаха. Но трябваше сам да унищожа това древно оръжие. Късметът ми изневери… налагаше се да отстъпя, а не исках да го оставя отново в ръцете на баща ми. Така че го взривих… И все пак, както вероятно си научил, крайната победа беше моя. Плених баща си. Подложих го на мъчения, докато се наситих и след това го убих. Много преди това, още когато успях да го спра да не убие майка ми, вече му бях отрязал тестисите и ги бях изял. Макар че трябваше да го убия. Защото когато тестисите му регенерираха, той подхвана с всички възможни средства война срещу мен… Накрая спечелих, изгорих тялото му, размих пепелта му в чаша с вино и я изпих. На следващия ден той изчезна през тоалетната, смит от силна струя вода.
Червения Орк се изсмя лудешки. „И наистина е луд“, помисли Кикаха. Въпреки рационалните си действия, когато става дума за повечето неща. И не само това, ами е и безкрайно лукав.
— Много интересно и безкрайно информативно — каза Кикаха. — И все пак какво стана с Анана, Клифтън и Елет?
Червения Орк се усмихна, разкривайки с какво удоволствие ще разкаже случилото се на своя пленник.
— Докато ти се мъчеше да се измъкнеш от пропастта, аз се захванах да открия другите. Тялото на Елет намерих върху голяма скала след спирането на потопа. Лицето й бе разбито, в едната страна на главата й се виждаше дупка, а скалпът й бе направо отнесен. Беше останало достатъчно руса коса, за да я идентифицирам без никакво съмнение. Това е краят на двете коравосърдечни дъщери на Уризен. Едва ли някой ще скърби за тях… Клифтън най-вероятно е погребан под тонове тиня и чакъл. Край и на него. Беше в дупката, защото явно е попаднал в една от резонансните ми вериги. Бил е насочен към същия краен пункт, в който се озовахте ти и спътничките ти. А самата дупка и завършващата в нея резонансна верига са дело на Ололотон още от не знам кога. Разбираш, че в един момент станаха моя собственост. Неговият замисъл бе това да служи като универсален капан за който и Повелител да се появи. Е, аз залових англичанина. Почти бях забравил за него след последната ни среща в летящия дворец на Уртона на неговата планета. Всъщност сега си спомням, че ние с Уртона се измъкнахме от там заедно с вас. Какво се случи с него?
— Уртона намери смъртта си веднага след като се измъкнахме от двореца му и се прехвърлихме в света на нивата. Би могло да се каже, че стана жертва на собствената си хитрост. Изигра ме, така че в крайна сметка не падна от моята ръка.
— А! — повдигна вежда Червения Орк. — Още един от древните Повелители е мъртъв. Това ми навява лека тъга, но само защото аз исках да бъде онзи, който ще го убие. Той беше съюзник на баща ми и аз го бях включил в черния списък.