— Ами Анана? — По устните на тоана пробяга едва доловима усмивка. Той разбираше, че Кикаха усеща, че цялото това бавене има за цел да го измъчи допълнително. — Анана? Да, за нея става дума!
Кикаха се бе наклонил напред, подготвяйки се за лошите новини. Но Червения Орк каза:
— Очаквах, че и Она ще се хване в капана, но сега съм принуден да предположа, че нещо й се е случило докато е пътувала с вас. А може би е успяла да избяга, докато сте обикаляли по Алофметбин?
— Умря, опитвайки се да избяга. И така, какво стана с Анана?
— Може би се питаш как точно бяхте заловени. Искам да те уверя, че тази задача бе по силите само на мен. Като се имат предвид много затруднения и малкото време, с което разполагах, за да се сдобия с каквото ми бе нужно, никой друг не би могъл да се справи. За щастие резонансната верига, в която бяхте заловени и която първоначално бе задействана от Ололотон, е била програмирана с тридневно закъснение, преди да ви препрати по-нататък. Това ми даде времето да донеса необходимото ми оборудване със самолет през врата в моята база. Вярвам, чувал си за Ололотон?
— О, Господи! — възкликна Кикаха на английски. След това отново превключи на тоански: — Искаш да покачиш градуса на напрежението, нали? Може и да си живял цяла вечност, но в някои неща си направо като недоразвито дете!
— Е, готов съм да призная, че не мога да се издигна над това да си доставям удоволствие от някои дреболии. Когато си безсмъртен, след известно време установяваш, че интервалите между удоволствията стават все по-дълги, а самите те — все по-кратки. Така че и най-дребните удоволствия са добре дошли, особено когато не са очаквани! — Той направи пауза, посрещайки яростния поглед на Кикаха без да мигне с клепач. — Ололотон? — попита накрая той.
— Бяхме на неговия свят — Планетата на Триногите — Отговори Кикаха. — Знаеш много добре това.
— Сега вече го знам — поясни Червения Орк. — Допреди да ми го кажеш, само го подозирах. Нямаше как да бъда сигурен. Уверен бях единствено в това, че ако напуснехте света на Ололотон през единствения съществуващ изход от онова място, ще попаднете в резонансната верига, заложена от него. Когато преди много години превзех двореца му и го убих, аз изучих схемата на неговите врати и си я записах във файл, който допусках, че един ден може да ми бъде полезен. Така и се оказа! Много малко, наистина малцина са Повелителите, които могат да се похвалят с подобна предвидливост. А може би няма други освен мен!
Надувай се, надувай се, мислеше си Кикаха. И все пак беше му интересно да разбере по какъв точно план бе действал тоанът.
— Елет и Она се оказаха много умни. Успяха да избягат от затвора на моята база, докато аз отсъствах. Подозирам, че са подкупили пазачите, но не разполагах с време, за да ги подложа на мъчения и да разбера каква е истината. Убих ги до един. Оставаше съмнението, че корупцията е плъзнала навсякъде. Така че изпразних двореца си от прислуга. Е, не убих и децата им. Просто се уверих, че ще бъдат осиновени от едно от местните племена.
„Значи, просто така“, помисли си Кикаха. „Измъчваш и убиваш, а после сам се поздравяваш за проявена човещина“.
— Отне ми известно време да проследя сестрите до тази планета, а после и да ги открия. Намерих ги да бродят полуумрели от глад и напълно обезсърчени в същата гора, в която и вие се натъкнахте на тях. Вместо да ги убия на място, както им бях обещал, аз взех решение да ги използвам срещу теб и Анана. Те бяха толкова ужасени, че не знаеха какво да мислят: щях ли наистина да ги оставя живи, ако обещаят да ми сътрудничат… или щях да наруша думата си? Прикрепих към тях гарван и оромот, които трябваше да ви държат под око, когато се появите, а също и да следят сестрите да не ме предадат. На съгледвача и оромота обещах значителна награда, когато всичко приключи успешно, но и заплаших със смърт, ако дори опитат някаква измама. Аз…
— Анана и аз знаем за тази история — прекъсна го Кикаха. — Убихме и двамата.
Лицето на Червения Орк почервеня. Той разгневен извика:
— Не си позволявай да говориш, ако не съм ти дал разрешение!
Едва когато се успокои той продължи разказа си:
— Бях изправен пред проблем. Ти притежаваше Рога или поне се налагаше да приема, че той все още е в теб. Рога е в състояние да промени настройката на една резонансна верига. С негова помощ ти би могъл да избягаш, дори ако първоначално бъдеш заловен от такава. В един момент алармените системи, допълнително подвключени от мен към веригата, се задействаха и сигналите им постъпиха в моята база. Разбрах, че ти и Анана сте намерили изхода от планетата на Триногите… Схемата на резонансната верига, която така предвидливо бях взел от двореца на Ололотон, показваше, че една от кратките ви спирки, макар и само за няколко секунди, ще бъде на Алофметбин. Заложих на това, че вие ще разпознаете пейзажа и ще избягате от зоната на действие на вратата, преди тя да ви е препратила напред по веригата. Или че ще задействате Рога в този момент и той ще неутрализира действието на вратата. Предпочитах да се озовете по-наблизо до сестрите, но се налагаше да се примиря с положението на нещата такова, каквото бе то. И естествено не бих могъл да знам дали непосредствено до вратата има дефект в тъканта на континуума… Поради тази причина не можех да построя клетка на това място, за да попаднете в нея веднага след като излезете от веригата. Защото ако там имаше дефект, едно просто надуване на Рога щеше да отвори проход в тъканта, през който вие щяхте да избягате. Вероятността за това бе едно към едно.