Но макар Кикаха да не успя да направи ясно всичко за Кразб, той поне схвана, че Кикаха търси Портал.
— Има ли такав в твоя храм или не? — попита направо Кикаха. — Анана и аз сме влезели в повече от петстотин храма за тези петнайсет години, откакто обикаляме. Ние сме на ръба на отчаянието и сме готови да се откажем от по-нататъшно търсене, ако в твоя храм няма Портал.
Седящият на земята до момента Кразб грациозно се надигна — едно истинско постижение за трикрако същество.
— Двукраки странници! — обяви той тържествено. — Дългият ви поход свърши! Портала, който търсите, действително е в храма и е много прискърбно, че не сте дошли направо тук още преди петнайсет години! Щяхте да си спестите толкова време и безпокойство!
Кикаха отвори уста, за да възрази срещу несправедливостта на тази забележка.
— Спокойно! — сложи ръка на рамото му Анана. — Ще трябва да му играем по свирката — продължи тя на тоански. — Каквото и да каже, усмихвай се и се съгласявай.
Устните на уазиса се опънаха, а кожата, където трябваше да се намират веждите му, се дръпна надолу.
— Наистина има Портал — заяви той. — Иначе защо щяха да ме наричат Пазител?
Кикаха не му каза, че вече се бяха срещали с двайсетина жреци, всеки от които се титулуваше „Пазител на Портала“. Без наоколо да има каквато и да е врата.
— Изобщо не сме се съмнявали в истинността на думите ти — увери го Кикаха. — Можем ли, о, Пазителю, да видим Портала?
— Разбира се, че можете — успокои го жрецът. — Но вие сигурно сте изморени, мръсни и гладни след изкачването ви дотук, макар че вече не би трябвало да сте жадни. Боговете ще ни се разсърдят ако не се отнесем към вас с гостоприемството, което скромните ни възможности позволяват. Ще бъдете изкъпани и нахранени и ако сте изморени, ще спите, докато забравите за умората.
— Вашето гостоприемство вече доста ни задължи със щедростта си — увери го Кикаха.
— И въпреки това — заяви Кразб — още не е достатъчно. Как ще измием срама от лицата си, ако вие ни напуснете и разкажете в другите села за нашата низост и неспособността ни да бъдем щедри?
Така падна нощта. Празненството продължи под пламъка на факлите. Двамата се мъчеха да не покажат колко им е досадило всичко. Накрая, дълго след полунощ, заваляйки думите си, Кразб обяви, че е време всички да лягат. Тъпани и рогове утихнаха и веселбарите, които още се държаха на крака, залитайки се разотидоха по колибите си. Един дребен служител, представен им като Уигшаб, ги съпроводи до отделената за тях колиба, каза им да легнат на купчината одеяла и преплитайки крака изчезна в крака.
Убедил се, че Уигшаб го няма, Кикаха излезе навън да види каква е ситуацията. Кразб явно бе забравил да определи пазачи. С изключение на пияните, търкалящи се по земята, наоколо не се виждаше нито един уазис.
Кикаха пое въздух дълбоко. Вятърът беше прохладен и приятен. Повечето от факлите бяха прибрани, но четирите оставени да горят на стените на храма, осветяваха нощта достатъчно, за да им покажат накъде да вървят.
И Анана излезе. Също като Кикаха тя бе пила съвсем малко.
— Чу ли Кразб, когато спомена за цената, която се заплаща, за да бъдеш допуснат до Портала? — обади се тя. — На мен ми прозвуча злокобно.
2
— Беше много шумно. И какво е казал за цената?
— Подхвърли, че сме щели да говорим за нея на сутринта. Както и че имало две цени. Едната, само за да хвърлиш поглед на Портала. Другата — много по-висока, — за да го използваш.
Кикаха знаеше, че цената няма да бъде в пари. Цялата икономика на Уазис се основаваше на размяна на стоки и услуги. При това положение единственото, с което Кикаха разполагаше и би могъл да предложи, бе Рога на Шамбаримен. Кразб не би имал ни най-малка представа как да го използва. Това обаче едва ли би му попречило да го пожелае, най-малкото защото подобна вещ не можеше да се намери на цялата планета.
Така че двамата с Анана нямаше да стигнат до Портала, ако не се разделяха с Рога. В случай че откажеха да го дадат, щеше да им се наложи да се бият с воините-уазиси, които Кразб несъмнено щеше да изпрати срещу тях скрито от останалите.
Той сподели с Анана мислите си, докато стояха на прага на колибата.
— Мисля че трябва да се промъкнем в Храма още сега и да разберем дали там има врата. Ако има, ще минем през нея. Стига да можем.
— Това очаквах да ми кажеш — отвърна му тя. — Да вървим.