Выбрать главу

Кикаха отвори уста за да зададе въпрос, размисли и я затвори.

— Знаех, че щяхте да се отправите по най-бързия начин към най-близката врата — онази в канарата. Да, имах късмет, признавам. Ололотон беше посетил тази планета няколко пъти, докато Улф е бил неин Повелител, беше открил четири от вратите и ги бе нанесъл на картата. И пак той бе онзи, който свърза вратата в канарата с дупката, в която попаднахте.

Кикаха прочисти гърлото си и се осведоми:

— Може ли да говоря?

Червения Орк небрежно махна с ръка, позволявайки.

— Какво стана с Анана?

— Аз имам за разказване една история! — отговори с остър глас тоанът. — И то не каква да е, а такава, която ще ти разкрие срещу какво си се опълчил! Сега млъквай! Сигурно Ололотон е изкопал шахтата малко след катаклизма, предизвикан от задействането на машината за унищожение, озовала се в ръцете на баща ми, по време на моята военна кампания срещу него на Уанзорд. Аз намерих тази шахта преди много време, когато бях дошъл за кратко тук. Харесваше ми да се прокрадвам из вселените и да събирам информация, която след време би могла да ми потрябва. Макар никога не знаеш кога точно това може да се случи… И тогава вие изчезнахте от веригата за няколко часа, но това стана много скоро, за да бъдете вече на островчето… — Той помълча, размишлявайки и после заключи: — Използвал си Рога, за да се измъкнеш от веригата, преди да си бил прехвърлен на островчето, разбира се. И след това отново сте попаднали в нея?

Кикаха кимна. Той не виждаше как тоанът би могъл да се възползва от информацията за съществуването на люспестия чужденец, но от общи съображения не възнамеряваше да му казва. Никога не издавай нищо доброволно, защото някога може да съжаляваш за това.

— Малко са нещата, които могат да ме разтревожат — продължи тоанът, — но съм готов да призная, че когато изчезнахте, не бях на себе си. Реших все пак да се придържам към първоначалния си план. Възможно бе в стените на килията да съществува дефект. Свирваш с Рога и се изпаряваш оттам. Не беше особено вероятно, но не можех да поема такъв риск. Затова монтирах генератор наблизо — невъзможно бе да се види от дъното на килията — и го програмирах да създаде еднопосочна врата за цялата зона около килията и непосредствено под каменния й под. Докато този еднопосочен щит се намираше, където го бях поставил, дори Рога не би могъл да отвори възможно изтъняване в континуума.

Червения Орк замълча.

— Мога ли? — изграчи Кикаха. Устата и гърлото му бяха много сухи, но той никога нямаше да се унижи да проси от тоанът глътка вода.

— Давай.

— Защо не изчака някоя нощ, докато бяхме още в гората или дори по-късно на равнината, и не се спусна с летателния си апарат, за да ни отвлечеш, вместо да следваш този толкова сложен план?

— Защото аз никога не рискувам, ако не съм принуден да го направя. Ти винаги би могъл да използваш Рога и да се измъкнеш през някой неизвестен дефект в континуума. Докато веднъж озовал се в пещерата, оттам не би могъл да избягаш. Дори Рога не би могъл да ти помогне.

— И все пак не си се сетил за възможността да стане наводнение — напомни му Кикаха.

Лицето на тоана отново почервеня.

— Никога не съм оставал на тази планета достатъчно дълго, за да видя какви порои се изсипват тук — извика той. — Тази планета е толкова суха! Никога преди не съм виждал и едно облаче!

Кикаха не каза нищо. Не искаше да дразни тоана до степен, в която би му сторил нещо лошо, като например да му извади око с лъчемета си. А може би и нещо още по-лошо.

— Ето така! — каза Червения Орк вече по-спокойно. — Сега имам и премия! Англичанинът… Клифтън явно е успял да избяга от летящия дворец на Уртона. Хванал се е в един от капаните ми в някой от другите светове и се е озовал направо в килията тук. Всичките ми най-трудни за залавяне врагове — с изключение на Улф и Хризеис — се хванаха в мрежата като риби!