— Хм… всъщност той беше забулен в мъгла, така че не можах да го видя в лице. Както вече ти споменах, мъртвите често се явяват в мъгла и не винаги чертите им се различават добре. Това явление е отдавна познато. Нали така, приятели?
— Да, разбира се!
— Няма никакво съмнение. Това е доказан научен факт.
— Самият Худини би го потвърдил, ако беше сред нас.
— Хрингдизците имат подобни наблюдения.
Кумас стана от купчината одеяла, прекоси пода на клетката и изкрещя:
— Вие всички сте побъркани! — след което легна отново.
— Той отхвърли всичките ви твърдения! — обърна им внимание Дингстет.
— Нищо подобно — отсече Червения Орк. — Мозъкът му бавно се спуска към лудостта. Не обърна ли внимание на думичката „всички“, с която включи и теб самия. Предполагам ти си наясно, че не си побъркан. Ние знаем за себе си, че също не сме побъркани. Следователно става дума за крясък на умствено лабилен човек, изрекъл твърдение, нямащо нищо общо с действителността.
— Подобно заключение изглежда логично — съгласи се Дингстет. — Аз знам със сигурност, че съм напълно рационален. — После се обърна към Кикаха: — И какво ти каза Зейзел?
— Първо ме поздрави. После изговори „Нис Затцел“. — Чу Уематол да изпъшква. Изглежда започваше да вярва, че леблабият наистина е откачил. — Нис Затцел. Не знаех какво би трябвало да означава това. И тогава се досетих, че той говори на тоански език от онова време. Казваше ми „Аз съм Зейзел“, по начина, по който би го казал в неговото време. За щастие езикът не се е изменил много оттогава досега. Можех да разбера почти всяка дума, която ми каза. А малкото, които не знаех, разбрах от контекста. И още нещо: думите му достигаха до мен малко изкривени и приглушени, за което мисля, че е виновна мъглата. Всъщност, както появата на духовете, така и тяхната реч, могат да се оприличат на минаването им през леко дефектна врата.
— Доволен съм да чуя това, което ми каза. Нис Затцел. Да, ти не си тоан, следователно не би могъл да знаеш древния език.
Кикаха реши оттук-нататък да не цитира, а да преразказва предполагаемите думи на Зейзел. Той знаеше от древния тоански само няколкото думи, които Анана го бе научила някога. Беше доволен, че си спомни онзи техен разговор от преди толкова време.
— И какво стана после? — интересуваше се Дингстет.
Кикаха отговори бавно, внимавайки мислите му да не изпреварват езика с повече от няколко думи.
— Той каза, че е научил много неща от другите духове и Върховния Дух, който управлява техния свят. Призна, че е започнал да разбира колко грешки е допуснал докато е бил сред живите.
„Не се увличай“, дръпна юздите си Кикаха. „Говори малко, но по същество. Колкото по-малко неща кажа, толкова по-малка е вероятността да изрека нещо, което може да ме издаде“.
— Казано накратко, той сподели с мен, че не може да влезе в контакт с тебе по друг начин, освен възползвайки се от услугите на някой човек, който е отворен за свръхестественото. Случайно се натъкнал на мен. Отнело му известно време и голям разход на енергия да ми се яви, защото му пречело, че съм разстроен от затварянето ми тук. На края ми поръча да ти предам, че трябва да бъдем освободени и третирани като гости, но Червения Орк да бъде наблюдаван внимателно, понеже е опасен. Нареди да те предупредя никому да не даваш сведения за машината за създаване. Трябва да унищожиш тези данни и да ни пуснеш да си вървим. — Той помълча малко и продължи: — Освен това ми каза, не, направо настоя, да ми предадеш Рога на Шамбаримен, който си взел от Червения Орк. Той е моя собственост и както Зейзел се изрази, аз никога съм нямало да злоупотребя с него.
Червения Орк пребледня и лицето му се изкриви в злобна гримаса. Но не смееше да каже нищо, за да не даде повод на Дингстет да не го пусне. От друга страна Кикаха трябваше да включи и него в списъка на онези, които трябваше да бъдат освободени. Ако не го стореше, Червения Орк щеше да го разобличи като нагъл лъжец.
— Зейзел заповяда да изтриеш всички данни за машината, защото тя представлява голяма опасност за всяко живо същество във всяка вселена. Трябва да направиш това незабавно. Трябва освен това да се убедиш, че изтритите данни не могат по никакъв начин да се възстановят. Искаше да каже, че нищо не бива да остава в паметта на планетарния компютър. Никой никога не бива да може да ги извлече от него!… След това трябва да ни пуснеш от клетките и да ни разрешиш да се телепортираме от този свят. Зейзел изрично нареди да не се връщат оръжията на Червения Орк и че всички бластери трябва да се демонтират от летателния му апарат. Ние трябва да отлетим до вратата на нашите апарати. Всички ще напуснем едновременно и ще се прехвърлим в двореца на Червения Орк на Земя-2.