Това въздействие се осъзнава едва тогава, когато по-висшите духовни органи на такъв един човек достигнат достатъчно висока степен на развитие и когато пробудената от латентното си състояние воля се стреми да следва така последователно и съвестно внушенията, идващи от неговата висша духовна сфера, че опасностите, заплашващи неподготвения при пробуждане на духовните му органи, могат в неговия случай да се смятат за избегнати.
Като обвързва това пробуждане с извършването на предварителна дългогодишна и постоянна работа върху себе си и като поставя условието стремящият се към пробуждане да не може да се пробуди истински, преди да е издържал изпитанията на способността си да оказва морална съпротива, природата осигурява всъщност защита на беззащитните с това, че хората не се раждат на света с напълно пробудени духовни органи.
Ако не съществуваше такава защита, висшите духовни органи на човека, от които зависи неговото най-голямо блаженство, не биха му послужили за друго, освен — изпаднал в състояние на пълно отчаяние и безнадеждност — да унищожи духовно самия себе си, без изобщо да подозира за какво всъщност ги е използвал.
Не бива, от друга страна, да се мисли, че онези, които не са се още „пробудили“, но въпреки това са били подложени на духовното въздействие на „Майсторите“, не могат по никакъв начин да усетят това въздействие.
Те всъщност го усещат, но не си дават сметка какво го е породило и обикновено тълкуват по тривиално рационалистичен начин или изхождайки от суеверни и религиозно обагрени представи онова, което дължат единствено на високото духовно въздействие на „старшите Братя“.
Това въздействие не се състои, както би могло да се предположи, във внушаване на някои особени идеи от сферата на познание на духовните Майстори, макар подобно въздействие да не е напълно изключено при по-високо развити индивиди, а се свежда обикновено до прилив на сили — до духовно предизвикана помощ, — позволяваща на съответния човек да вникне посредством духовните си органи в неща, еднопосочни със собствените му импулси от по-висок порядък.
Казано е, че Учителите могат да стигнат духовно „до всеки народ и до всеки отделен човек“, а доколкото цели народи са се намирали за дълги периоди от време под тяхното въздействие, това се обяснява единствено с обстоятелството, че тези народи са дали необичайно голям брой индивиди, успели да проникнат — в една по-висока духовна плоскост — в зоната на действие на Майсторите на Светлината. В тази чисто духовна Общност са непознати каквито и да са привилегии или предразсъдъци по отношение на „народи“, „нации“ или „раси", що се отнася до способността за възприемане на духовната Светлина. Във всички случаи става въпрос само за отделни индивиди, от които са съставени тези външно разделени съвкупности от хора. Във високата духовна плоскост на действие на Светещите в Прасветлината принадлежността към определени раси и народи или към техните партии е не само абсолютно без значение и не играе никаква роля, — тя изобщо не се забелязва! Тук наистина цари „всеобщо братство“ — разбира се, от чисто духовен порядък — между успелите да получат достъп до тази свещена сфера. Всеки носител на разрушителни тенденции си остава чужд за нея и тя се чувствува до такава степен отблъсната от него, че не би могла никога да го приеме в себе си.
В тези висши духовни сфери „свобода“ има само дотолкова, доколкото може да бъде осигурена чрез съобразяване с изискванията на космичния Закон, а „равенство“ нито е имало, нито някога ще има, тъй като във въпросните области цари единствено законът на йерархията — закон, който с неумолима необходимост посочва мястото, полагащо се на всеки индивид. Готическата катедрала е най-съвършеният образ на този йерархичен, космичен ред! Докато градивните камъни за иззиждане на стените и сводовете са хиляди, броят на камъните, подходящи за направа на колоните, е вече по-малък и продължава да намалява при орнаментираните кули, за да се стигне до увенчаващия всичко кръст, изработен от един-единствен камък.
Колкото и неравностойни да са помежду си тези камъни, те всички са еднакво необходими за хармонията на цялото и само в този смисъл може да се говори за „равенство“. Всъщност цари абсолютна субординация., като се почне от кръста и също така видимите фиали на кулите и се стигне до скритите в основите камъни, чиято единствена задача е да носят цялата конструкция.