Нещата не стоят различно в духовния свят, където вечната хармония е невъзможна без непоколебимото действие на йерархичния закон. @
Оставайки, макар и в по-друг смисъл, при символа на готическата катедрала, можем да кажем, че скритата духовна задача на Просветените, като Майстори строители на Храма, е да оказват духовна помощ при „каменоделската“ работа върху себе си на отделните „камъни“, нуждаещи се от такава помощ, за да се самоформират. — Би било обаче безполезно един духовен, жив „камък“ да започне да се оплаква, че не го употребяват за колона или за кула, докато в същото време той е може би абсолютно необходим като един от многобройните камъни, подпиращи отвън свода на катедралата.
„Знанието“ на истинския Майстор на космичната архитектура, пред когото са разкрити вечните строителни планове, е абсолютно сигурно знание на душата, — то не е изведено чрез умозаключения или изчисления, с други думи, не е знание в смисъла на коя да е земна наука.
Това твърдение може да бъде онагледено с един пример. — Всеки човек със здрави очи знае, че може да вижда, когато клепачите му са отворени.
Но процесът, който наричаме „виждане“, е изключително сложен от научна гледна точка и са нужни немалки мисловни усилия, за да бъде опознат, доколкото изобщо подлежи на умозрително обяснение.
В този случай Майсторите се държат като най-простодушните сред хората или просто като деца...
Те не искат нищо повече и нищо по-малко от това да могат да виждат и им стига да „знаят“, че виждат.
Изследването на този процес със средствата на земната наука е във всяко отношение безпредметно за техния свръхматериален свят, а то би било на всичко отгоре изключително вредно и осъдително, тъй като тук — за разлика от познавателните методи на земната наука — дейността е неделима от нейното изследване, така че всяко изследване би направило невъзможна самата дейност.
С други думи: абсолютно сигурен опит в чисто духовната, свръхземна сфера може да се постигне само в състояние на съвършен наивитет. Много неща изглеждат изключително важни за земната наука и затова някои благочестиво вярващи учени са стигнали в надеждите си дотам, че смятат за невъзможно да не получат в „отвъдния свят" „пълни обяснения“ по всички вълнуващи ги въпроси, обаче — погледнато в духовен план — тези неща не само не заслужават да бъдат опознати, но са и крайно вредни и опасни.
Там във всеки аналитичен стремеж към знание се съзира злото, прогонило човека от „Рая": — той се възприема като проява на безразсъдство, сравнима с постъпката на човек, който в желанието си да разгадае действието на един часовников механизъм, решава да го залее със силна киселина, за да го разложи на съставните му елементи и така да стигне до търсеното обяснение.
В тези сфери се разбира, че всяка аналитична по своя характер воля за знание е насочена против действието на космичния Закон, който от хаотично разположени силови точки поражда форми, намиращи своето истинско обяснение едва в духовните форми от най-висок порядък. Там се знае, че всяка по-висша форма просветлява по-нисшата, но че обратният — индуктивен — ход на мислите води неизбежно до погрешни заключения, макар в известни граници да дава привидно задоволителни резултати.
Тъкмо заради това на никого от истинските духовни Майстори не би дошло наум да обръща повече внимание на времето, в което живее — а за неговите мащаби то представлява само един безкрайно малък атом от време, — отколкото е стриктно необходимо за нуждите на личния му земен живот.
Атавистични окултни остатъци като „ясновидство“ и тем подобни са поначало изключени при неговата определена още от самото му раждане природа.
Можем да бъдем напълно сигурни, че пред нас стои един „фалшив“ Учител, ако той, макар и да се смята съвсем искрено за духовен Майстор, се занимава с „ясновидство“.
Всеки ясновидец вижда в най-добрия случай само някои скрити неща, представляващи част от невидимия физически свят. А ако е убеден, че вижда духовни неща, той значи е станал жертва на отразени образни представи от земен произход, изпълващи като миражи от хиляди и хиляди образи физическата — невидима при нормални условия — аура на нашата планета.
Никога освен това не е имало истински, автентичен духовен „Майстор“, който да е бил „всезнаещ“ в една или друга област! Всякакви приказки по този повод, разпространявани във всички времена от суеверни мечтатели и безсъвестни измамници, са чисти басни.
Ако един истински духовен Майстор покаже необикновена прозорливост по въпроси, свързани със земния живот, това е само проява на неговите лични човешки дарби, защото той не би могъл да прибегне до окултна помощ за тези неща, без да престъпи строгия Закон, с чието безпрекословно съблюдаване доброволно е обвързал цялата си съдба. —