Ала „на деня под ярките лъчи потаен“ си остава в много отношения животът на достигналия съвършенство истински духовен Майстор и затова няма смисъл върху него съзнателно да се хвърля съмнителното було на мистериозност.
Във външния си живот той е човек като всички други и няма никакво право да злоупотребява с чисто духовните си възможности, като ги поставя в услуга на външните си земни интереси.
Присъщата му духовност съвсем не прави от него човешки „гений“, а още по-малко „светец“.
Само много упражнено око би могло да го разпознае във външния му живот.
Тук той е само един човек и нищо повече!
Неговото „Майсторство“ се проявява единствено в духовен план и той дължи възможността си да бъде, като земен човек, осъзнат едновременно в двете сфери и да действува активно и в духовния свят именно на това свое вродено Майсторство и на утвърдената си човешка воля, направила го от определен момент нататък способен да изкачи спиралите на духовното ученичество и така — независимо от всички външни пречки и опасности — да постигне съвършенство в царството на Духа.
Тайнствена и за самите тях остава във външния живот постоянната духовна връзка между Майсторите, макар да живеят в противоположни краища на света, както и връзката на всички Майстори с техния скрит земен център в сърцето на Азия. Но никой истински духовен Майстор не би повдигнал, дори да можеше, това було и никакви красиво звучащи обяснения от окултната литература, никакви позовавания на изтъркания термин „телепатия“, не могат да обяснят въпросния „метод“ на когото и да било, ако самият той не е в състояние практически да го упражнява. А за имащия тази способност е напълно достатъчно, че може да я използва, и той няма никога да изпадне в изкушението да търси, макар и само за себе си, някакво „научно“ обяснение за нея.
За всички останали нека бъде достатъчно да знаят, че един истински член на „Бялата ложа“: — с други думи, един истински Светещ на Прасветлината — не би дал никакви устни или писмени напътствия по чисто духовни въпроси без пълното одобрение както на Братята си, така и на своя — и на всички тях — духовен Предстоятел във вечната Прасветлина.
Духовният „Майстор“ може да бъде абсолютно сигурен единствено по отношение на духовните неща! Достоверността на преценката му във всички други области и във всички клонове на човешките знания зависи само от неговия опит и от познанията и уменията, които е придобил във всекидневния живот. —
Дано тези обяснения помогнат да бъде отстранено от духовните очи на човеците „сляпото петно“, което обрича на непълнота всеки светоглед, колкото и логично и хармонично обоснован във всички други отношения да изглежда той!
Дано разясненията ми позволят на захваналите се да търсят „Светлината“ да се изпълнят по-лесно с упование, че техният път се закриля — „от Майсторите на светлия ден“, Майсторите строители на Храма на човечеството, на които Майсторът на всички Майстори е поверил мярата на „крайъгълния камък“, носител на всяка духовна „правомерност“!
ТЕОСОФИЯ И ЛЪЖЕТЕОСОФИЯ
Към историята на обезценяването на едно понятие
Ако за хората от западния свят, взети като цяло, стане възможно да се отърсят един ден от различните наркози, лишаващи ги от каквото и да е трайно, ясно самоосъзнаване, би ги обзела тръпка на ужас от непоносимия мрак, в който тънат по отношение на духовното познание.
Приема се наистина, че в нашата част на света царствува „християнството“, чиито следовници се придържат към писанията на четиримата автори, наречени „евангелисти“ — тоест носители на „благата вест“ и на светлината за „езичниците“...
А според авторите на тези „Евангелия“ техният възвишен Учител се обръща със следните думи към учениците си:
«Вам е дадено да знаете тайните на царството Божие, а на другите се говори с притчи, та, като гледат, да не виждат, и като слушат, да не разбират!»
Тежки и страшни думи, ако всички хора наистина бяха — както упорито ни убеждават — „равни пред Бога“, ако и „другите“ имаха правото също така да опознаят „тайните на царството Божие“! —
Ала в свещените книги, на които се основава християнското учение, няма нито дума за подобно „равенство пред Бога“. — Те различават ясно и недвусмислено: „синовете на този свят“ от „синовете на Светлината“. —