Според тях Учителят предупреждава: «Не давайте светинята на псетата и не хвърляйте бисера си пред свинете»... Сравнения, които достатъчно ясно показват колко далече е бил той от убеждението, че всички хора са „равни пред Бога“!
В древните вестителства за живота и смъртта му се разказва как отвърнал с мълчание на въпроса на Пилат кой е той; но на домогналите се до онова, което „кръв и плът“ не може да „открие“, дава с царствено величие следното потвърждение:
«Вие ме наричате Учител, и добре казвате, понеже аз съм такъв!»
Ала къде в четирите книги, наречени „Евангелия“, са онези думи, които Учителят е казал единствено пред своите довереници, пред избраните от самия него ученици?
Има наистина думи, позволяващи да се заключи за съществуването на учение, известно само на апостолите, но напразно бихме търсили самото учение.
Римската църква съвсем не е на погрешен път, когато обосновава учението на Учителя от Назарет не единствено с писаното слово („Писанието“), но и с традицията („Преданието“), само че: — не е ли това „Предание“ отдавна вече избледняло до неузнаваемост и изопачено, — макар и в наши дни да проблясват тук-там последните следи от него?
Твърди се, че Учителят от Евангелията не бил оставил никакви собственоръчно написани бележки.
Всеки е в правото си да ми вярва или не, но на тази малка планета живеят хора, които с пълна и абсолютна сигурност знаят, че Учителят от Назарет е оставил записки на своето тайно учение: — че последните от тях са се запазили до времето на християнските гонения, но са били по-късно унищожени от верни следовници на апостолите, за да не попаднат в ръцете на „езичниците“; те знаят също, че в Евангелието „от Йоана“ е възпроизведена голяма част от тези собственоръчни записки, доколкото в тях е използван символичен език и доколкото е било възможно да бъдат включени в текста като „пряка реч“.
Тези хора знаят също така, че собственоръчните записки на Учителя са били разпространени и в известен брой преписи, извлечения от които се срещат не само в Евангелието, носещо името на Йоан, но и на други някои места.
Онова, което тези малцина мъже знаят за Учителя от Евангелията, съвсем не свършва дотук, но, подобно на първите му ученици, и те са обвързани с един закон, изискваш от тях да пазят в тайна всичко, което не може да стане всеобщо достояние. — Затова говорят „на другите“ само „с притчи“ и скрити символи. —
Те именно са подновяваните с всяко следващо поколение пазители на едно свещено съкровище, съхранило се благодарение на тях на тази планета: — те са легендарните „рицари на свещения Граал“, — жреците на една духовна служба, която е по силите на премалцина от всяко поколение, понеже премалцина са родени за нея.
А човек трябва наистина да е „роден за нея'\ както един е бил роден да стане Моцарт, друг — Бетховен, и никой не би могъл да „стане“ равен на тях, колкото и големи усилия да полага.
Мъжете, за които става дума тук — и сред които от хилядолетия вече рядко има някой с европейска кръв, — са по всяко време единствените човеци, притежаващи в по-голяма или по-малка степен онова тайно „знание“, което е притежавал и Учителят от Евангелията, а той го е притежавал само защото е бил един от тях, но е знаел, че има и „друг“, на когото и той самият, и неговите духовни Братя дължат всичко и за когото сам с благоговение признава, че е „по-голям“ от говорещия в негово име. —
Учителят е имал възможност да приготви на своите „жилища“ при себе си и наистина ги е приготвил, — той и днес продължава да живее в духовен облик сред синовете на своя „Отец“, понеже тези единородни във вечния Дух човеци се разпореждат свободно със своите сили и след така наречената „смърт“ на земното тяло, — неподвластни, за разлика от „другите“, на планетарните закони.
Те са единствените истински духовни „Учители“ на тази земя. Светещите на Прасветлината, живите носители на вечния, духовен „Христос“, преобразователите на нетленната, божествена премъдрост в земно-човешка способност да се схваща...
А ако някой намира всичко това за невероятно или се опасява, че то би могло да застраши благочестивата му църковна вяра, нека спокойно продължи да се съмнява в него, но по този начин той няма с абсолютно нищо да промени едно фактическо положение, което не познава.
Хилядите „християни“ от всички вероизповедания, чиято вътрешна душевна култура им е позволила да се извисят над ревностната църковност и да почувствуват истинското присъствие на своя Учител, съвсем не са жертва на самозаблуда!