Но аз вече предупредих, че Светещите на Прасветлината, в това число и Учителят от Назарет, който до ден днешен живее в духовния си облик на тази земя, не бива по никой начин да се отъждествяват с „учителите“, за които се говори в някои така наречени „теософски“ съчинения, нито с вече споменатата „Велика школа по естествознание“, основана в Америка и носеща — за всеки непредубеден човек — печата на неистинността въпреки всички гръмки и морализаторски фрази на своя междувременно демаскиран основател!
«Защото ще се появят лъжехристи и лъжепророци, и ще покажат личби и чудеса, за да прелъстят, ако е възможно, и избраните.» —
«Синовете на тоя свят в своя род са по-досетливи от синовете на Светлината.»
„Синовете на Светлината, истинските представители на „Тео-Софията“ тук, на тази земя, са действително „знаещи“, но тяхното знание е твърде различно по своя характер от знанията на коя да е наука.
Принуден съм въпреки всички съмнения да заявя, че за премалцина на тази земя наистина съществува такова тайно „знание“!
Това „знание“ черпи своята сигурност от практическото си реализиране и остава непостижимо за всеки, който не е по рождение способен да го упражнява на дело, защото то не е знание „за“ нещо, нито „по“ нещо, а се състои в перманентно действие: -в съзнателно, живо отъждествяване със самия предмет на познанието.
Индийският мъдрец Патанджали казва приблизително следното: «Както излятата в даден съд вода приема, изпълвайки го, неговата форма, така и духът на йогата приема формата на онова, в което прониква, за да го опознае!» (От само себе си се разбира, че мъдрецът няма предвид йогите, срещани по улиците и пред храмовите двери!)
Вътрешното състояние на способните да постигнат такова знание би могло да се предаде с думите: „знаещи чрез себепревръщане".
Освен това духовно „знание“ съществува и едно „Учение" което не може да се „предаде“ с думи, — което изобщо не би могло да се запише в книга, защото и то се постига единствено чрез собствен опит, — и което от първите дни на пробудилото се за човечност животно-човек е било предавано от поколение на поколение по духовен път от „знаещи чрез себепревръщане“ Учители.
За да възприеме това тайно „Учение" човек също трябва да е по природа предразположен към него, и все пак хората, способни да възприемат този вид напътствие, са без съмнение повече от родените да постигнат знание чрез себепревръщане.
В духовната сфера на нашата планета има едно вътрешно, тайно царство на Духа и духовните сили, на което всички земни жители дължат най-доброто в себе си!
Има вечен живот преди встъпването на човешкия дух в този свят на видимостта и има вечен живот след „смъртта“ на земното тяло!
Има напълно реални духовни „чудеса“, макар че те биха засенчили всяка ориенталска приказка!
Ала всичко, което може да се каже с думи на човешкия език за тези неща и което е стигнало от „Прасветлината“ — през цяла йерархия възвишени духовни същества — долу, до „Светещите“ на земята, за да тръгне благодарение на тях по „каналите“ на човешките езици, е неизказано малко в сравнение с това, на което дължи своя опит „знаещият чрез себепревръщане" имащ пълното право да каже за себе си, подобно на Учителя от Евангелията: «Всичко, що има Отец е мое» — «Аз и Отец — едно сме!»
Общността на премалцината „знаещи чрез себепревръщане“ е проявлението на вечния „Христос“ на тази земя, а Учителят от Евангелията е един от най-възвишените Синове на тази духовна Общност на Светещите на Прасветлината, които единствени познават „Отца“ и могат да постъпват, както „Отец“ ги учи.
Храмовите служители от неговото време обявили духовния Учител от Назарет за „чревоугодник и пияница“, защото не можели да разберат, че един „Божи“ човек живее с „грешниците“, без да пренебрегва даровете на земята.
Те не знаели, че „царството небесно“, в което живеел духом, било вече близо в него, посред кипежа на този земен живот; чуждо им било и прозрението на Симон Петър: «Господи, при кого да отидем? — Ти имаш думи за вечен живот!»
Но „Синът Божи“ от Евангелията никога не е помислял да гледа на собствената си човешка личност като на единствен носител на това синовно родство тук, на земята.
Едва по-късните му тълкуватели вложили този погрешен смисъл в думите му, като ги преиначили и извъртели по своему. —
Безброй са заблудите, породени от неразбирането на мистерията „Христос" и немалко погрешни учения можеха да бъдат лесно надмогнати, ако бяха правилно разбрани думите: «Аз съм вратата; който влезе през мене, ще се спаси.» —
Така камъкът, предназначен да стане „краеъгьлен“, бе „отхвърлен от зидарите“ и човеците търсят по криви пътища, понеже пътят, който е „истина“ и „живот" им изглежда непроходим.