Била е изложена освен това и на влиянието на някои благородни мечтатели, правили известни опити да я отърват от тази хватка, но самите те нямали какво да и предложат освен евтина имитация на чистото злато; те на всичко отгоре постъпили и твърде непочтено с нея, като я оставили да вярва, че някои други, силно импониращи и явления от физическо естество били също предизвикани от тях, а после се възползвали най-безогледно от тези феномени за собствените си цели.
Клетата жена е била твърде склонна да свързва с безкритична суетност всички явления с възможно най-високия и най-благороден източник, за чието съществуване е узнала като сомнамбул, — но с който никога не е установявала контакт.
Често пъти върху лесно възбудимата душа на тази окаяна жена са се стоварвали — във вихъра на истинско самодивско хоро — най-неравностойни окултни въздействия и ако г-н Ходжсън е подозирал какво в действителност е ставало с нея, неговите „Proceedings of the Society for Psychical Research" щяха да се обогатят с още няколко книжки, които биха възбудили безпрецедентен интерес в цял свят. А така той е успял да разобличи само опитите и за външна измама.
Както вече казах, наложило се е и от най-авторитетно място да бъдат объркани по косвен път всички сведения, стигнали до тази жена и свързани с неща, чието запазване в тайна е неотменен дълг за всеки запознат с тях, ако не иска страхотният арсенал от унищожителни изобретения на западната „цивилизация“ да бъде обогатен с чудовищни окултно-духовни енергии с експлозивно и разлагащо действие. —
(Както огънят и електричеството могат да свършат много полезна работа на човека, но могат и да унищожат всички човешки ценности, така и споменатите сили действуват благотворно в ръцете на призвани хора с чувство за отговорност, но попаднали у всеки друг, те се превръщат — дори против волята му — в разрушителни енергии.)
Става ясно, че в резултат на всички тези действия и противодействия не би могло да се получи нищо друго освен изтъканата от странни лиани гъста джунгла, каквато представляват съчиненията на тази необикновена жена и описанията на нейния живот.
От причудливите орхидеи и омайващите с упоителния си дъх цветя на тази тропическа джунгла са свити венците, полагани с преклонение пред олтарите на храма на „учителите“, откак се е появила на света тази измъчена, сомнамбулна ясновидка...
Върху ученията на тази жена, увенчана за външния наблюдател с някакъв мистично-авантюристичен ореол, почива всъщност всичко, което от нейната поява насам е незаконно обсебило името „теософия“.
Мъже, които по силата на собствената си сомнамбулна предразположеност са се чувствували привлечени от съчиненията и или от разказите за нейния живот, са били изложени на същите въздействия като нея и са потвърдили — с методите на така нареченото от тях „духовнонаучно изследване“ — възвестеното от тяхната изгаряща в пъклени пожари прорицателка.
Изпълнени с най-чист ентусиазъм жени с особено изострена чувствителност така са се вживявали в представния свят на прочутата си предшественица, че скоро са се научавали да виждат всичко точно както е очаквала от тях госпожа Елена Петровна Блаватска, затова и най-малкото съмнение в кое да е подкрепено с нейния авторитет твърдение им се е струвало престъпление срещу самата духовна истина.
Така в крайна сметка била подготвена благоприятната почва за избуяването на всякакви духовни паразити, чиито огнища на зараза безпрепятствено намирали все по-широко и по-широко разпространение, тъй като се оказало съвсем лесно и най-обърканите учения да бъдат подкрепени с цитати от тази „служителка на Учителите“ или представени като най-нови резултати от „духовнонаучни търсения“.
Особено действен се оказал последният подход, защото формулата „духовно-научни изследвания“ внушавала такова доверие на свикналия с научноизследователските методи на точните науки човек от Запада, че той бил склонен лековерно да приеме представените му от особено обиграни жонгльори на мисълта „научни резултати“, които били — в най-добрия случай — плод на самохипнозата на „изследователите на Духа“, а сега ставали на свой ред причина за пагубни колективни хипнози, насърчавани с всевъзможни допълнителни средства...
Всеки, който поне малко познава историята на англо-индийското „теософско“ движение и породените от него последици, с лекота ще намери примери в подкрепа на моите думи.