Обстоятелството, че това движение е намерило разпространение и в Индия, не говори много добре за съдната способност на съвременните, полуевропеизирани индийци. Не може, разбира се, да се оцени по-високо и критичното чувство на мнозина европейци, които следват на тълпи всеки фантазьор, всеки бродещ по света користолюбив азиатски фокусник, стига само мнимият „ясновидец“, „учител“, „йога“, или както там предпочита да бъде наричан, да е драпиран в някакъв екзотичен кафтан и да има колкото е възможно по-тъмен цвят на кожата. —
Който си даде труда да прочете съчиненията на основателката на това движение не само с доверчиво удивление и почтително пристрастие, — който дръзне да подложи на критична оценка тези книги и се отнесе с не по-малка критичност към разказите за живота на авторката им, твърде скоро ще може сам да потвърди всичко, което казах за източниците на нейното вдъхновение. Той скоро ще разбере и това, че вдигналият много шум навремето опит тази нещастна жена да бъде представена като жертва на европейски окултисти, говори за пълна неспособност да се проумее истинското положение на нещата.
На хората, запазили някаква способност да преценяват, едва ли ще е нужно да давам отчет откъде аз самият знам всичко това.
След всичко казано читателят е в пълното си право да се откаже да ми вярва, ако след проверка на онова, което може лесно да бъде проверено, у него останат все пак някакви съмнения, но че аз — с пълното съзнание за носената от мен отговорност — говоря с абсолютна сигурност, едва ли ще е убегнало от вниманието дори на ония, които в името на преследваните от тях цели биха предпочели тези думи да не са били изобщо написвани.
Аз също бих предпочел да не съм ги писал и да запазя за себе си онова, което зная, ако не бях длъжен да ги напиша.
Говоря в пълно съгласие с онези, за които госпожа Блаватска се е догаждала наистина поради сомнамбулната си нагласа, — с които е вярвала, че се намира във връзка, но с които никога не е имала нито „окултен“, нито дори най-малкия външен контакт.
Нашето знание за нещата не се основава на някакви външни наблюдения, а е резултат от един начин на възприемане, за който не може да има нито було, нито завеса, колкото и плътни да изглеждат те за външното ни зрение.
В името на „знаещите чрез себепревръщане“, чиято тиха, скрита духовна Общност съществува от хилядолетия, заявявам, че госпожа Елена Петровна Блаватска се е заблуждавала, когато е вярвала, че се намира в пряка окултна или външна връзка с някого от нас, и че изобщо не е подозирала кои всъщност са нейните вдъхновители — вдъхновителите на ученията, които тя самата е сметнала за уместно да нарече с името „теософия“ по даденото с тъй лека ръка обозначение на основаното от нея общество, носило преди това „прекръстване“ твърде различната, но затова пък доста откровена форма: „спиритическо“.
Разпространяваните от нея учения са странна смесица от най-различни по характер представи на всички времена и народи, разширени от лични добавки на авторката и на нейните тъй готови да и се притекат на помощ приятели от Запада, преди всичко от Англия, и имат толкова малко общо с истинската „Теософия“ в смисъла, влаган в тази дума столетия наред след като е била използвана за пръв път от апостол Павел, че обозначаването им с това име представлява чисто фалшифициране на понятията.
Истинската „Теософия“ може да се облича в най-различни верски одежди, но никога една мантия, съшита от парчета култови облекла на всевъзможни религии, не би могла да осени своя носител с „Тео-София“: — с „Бого-мъдрост“ или „Бого-знание“.
Към вестителите на истинската „Теософия“ могат да бъдат причислени ЛаоДзъ, великите религиозни учители от Индия и Тибет, апостол Павел и авторът на Евангелието „от Йоана“, както и автентичните мюсюлмански „Суфи“ от древна Персия или „последният индийски пророк“ Рамакришна, — мистичните философи Таулер и Майстер Екхарт или така дълбоко прозрелият в Духа Якоб Бьоме, чието учение и до днес си остава твърде малко разбрано, — но и дума не може да става да бъде обявена за „Теософия“ утайката от окултна вманиаченост, изпълваща „тайната доктрина“ на госпожа Блаватска.
Истинската заслуга на тази авантюристка се състои в това, че е дала известни указания на западния свят за съществуването на един извор на мъдрост във „вътрешния Изток“, който тя наистина е предусетила, както Мойсей е предусещал обетованата земя, но чиито живителни води така и не са наквасили ненаситните и устни.
Как действително да се стигне до този чист, „извиращ от високите планини“ извор, съм показал все отново и отново в своите книги.