Би било безотговорно да се твърди, че всички търсещи, устремени днес въпреки многобройните противодействия към Светлината на Духа, са водени единствено от „жажда за сензации“, суетно любопитство или високомерен стремеж към повече знания.
Глупаво би било да се подценяват онези търсещи, които се надяват да намерят в древните религии червената нишка, способна да ги изведе от тъмните коридори на философската спекулация към истинско познание.
Има много възможности за изтръгване от мрака и онзи, на когото се е удало да се измъкне от него, не бива да пита дали не съществуват „и други“ пътища към изхода, щом неговият път наистина го е извел към Светлината.
Ала мнозина от търсещите в наши дни са вече уморени да търсят, защото всеки път, по който са тръгвали, се е оказвал погрешен и защото всеки уж духовен „водач“, спечелил тяхното доверие, се е показвал в края на краищата също толкова невеж и неспособен да посочи пътя, колкото и предвожданото от него множество.
Именно за тези многобройни търсещи пиша преди всичко своите книги и в тях аз говоря само за неща, които са ми тъй близки, както рядко биха могли да бъдат на някой земен човек. А убедените, че вече са намерили, ще получат чрез тях пробен камък, годен безпогрешно да отличава истинското от измамното.
Всички глави на тази книга са написани поотделно и могат да се четат всяка сама за себе си.
Те имат за цел да дадат общ отговор на по-голям брой търсещи, тъй като още тогава времето и силите ми не биха стигнали да отговоря лично на всяко отделно питане. Темите са подсказани от самите въпроси.
Ето защо се наложи да спомена и неща, които едва ли бих намерил за нужно да обсъждам, ако не ми бяха отправени някои твърде основателни запитвания. Неизбежните повторения също могат да се обяснят с естеството на въпросите.
Но въпреки това главите на настоящата книга са — и това е толкова естествено! — най-тясно свързани помежду си в духовен план и образуват в своята цялост основа, върху която всеки един спокойно може по своему да доизгражда, стъпил на винаги сигурни устои.
Затова едва ли ще се намери читател, който не би извлякъл най-голяма полза от тази книга: — на когото тя не би могла наистина да донесе „повече Светлина".Стремящият се към прозрение трябва обаче да разбере, че истинското вникване в тайните на нетленния духовен живот не може да се постигне чрез някаква нова учебна система от религиозен или философски тип. Ето защо в моите произведения търсещият едва ли ще намери някакви систематично съгласуващи се „основни сентенции“. Моята цел всъщност е да покажа на търсещия духовното начало, към което се стреми, от най-различни гледни точки и във все нови и нови образи, като се доверявам на чувството му и на собствената му способност да преценява, за да съумее сам да извлече от това многообразие вътрешната сигурност, която всяка душа може сама на себе си да даде. Не отдавам ни най-малко значение на умозрителното съгласие на читателя. Искам само да му помогна да добие онази вътрешна нагласа, която единствена би му позволила да прозре нещата, скрити за душата му от заобикалящия го мрак!
Абсолютно погрешно е да се търсят в моето учение „сентенции“ или „тези“ — тоест твърдения, формулирани по точно определен начин и валидни само в тази своя формулировка. Няма да се домогнете до учението, дадено от мен на изживяващото се във времето човечество, ако не оставите всеки един от „уроците“ му да упражни въздействие върху собствената ви душа, като се стремите във всеки от тях да почувствувате на първо място моята вечна духовна същност. Усетите ли най-после това мое вечно, истинско „Битие“, ще получите в самите себе си всички жадувани от вас „отговори“ заедно с пълната сигурност в тяхната непоклатима истинност като свидетелство на вечната Действителност.
Погрешно също така е да се мисли, че в личен разговор с мен може да се получат повече разяснения, отколкото се съдържат в предложените от мен напътствени текстове. Когато някой говори с мен, той стои пред моето тленно физическо проявление, — не пред самия мен, тъй като за това му липсват необходимите възприемателни органи! Аз мога наистина да му отговоря посредством временно предоставения ми мозък, но ми е абсолютно невъзможно да си придам в негово присъствие онази словесна форма, която би ми позволила да проникна субстанциално в него. — За това е нужно уединение и пълно изолиране от вибрациите на другите мозъци: — нужна е невъобразимо силна концентрация!