Който иска да се доближи до този извор, нека търси вътре в себе си, за да изкачи пак там извеждащия нагоре път.
Нека запази спокойно вярата от детските си години и нека си «преведе съдържанието на моите текстове в съответствие с традиционно възприетите понятия на тази вяра, като не забравя, че аз пиша на първо място за хора, които не са намерили удовлетворение в господствуващите религии, но въпреки това полагат усилия да постигнат своя жив Бог.
Който смята, че се нуждае от допълнителни напътствия и е способен да чете между редовете, нека проучи спокойно и трезво изброените по-горе мистични философи, към които с пълно основание могат да бъдат причислени Ангелус Силезиус и Тома Кемпийски.
Нека подбере онова, което говори на душата му, където и да го намери, но да се пази винаги от заблудата, че „знанието на душата— истинската „Теософия“ на всички народи и времена! — било „знание“ в „научния“ смисъл на думата, че това „знание на вечната душа“ се нуждаело от подкрепата на някакви външни общества или че можело да се постигне чрез изучаване на дебели книги. — Ако някой си постави впрочем задачата да се запознае с всяко писмено свидетелство, изхождащо от хора, живели наистина в Духа, би трябвало да посвети на тази работа целия си живот, а един прекаран по този начин живот би го отклонил твърде далеч от пътя, извеждащ душата към Светлина. Всички, които са посвещавали живота си на подобна задача, са си отивали накрая с най-дълбоки душевни терзания от тази земя.
«Който търси, намира, и на този, който хлопа, ще се отвори»: — но само упоритото постоянство при търсенето и хлопането в самите нас води до целта, посочена от Учителя от Евангелията на неговите избраници с думите:
«Който вярва в мене, не в мене вярва, а в Оногова, който ме е пратил!»
«Защото аз от себе си не говорих; но Отец, който ме прати, Той ми даде заповед, що да кажа и що да говоря. И зная, че неговата заповед е живот вечен. И тъй, което аз говоря, говоря го тъй, както ми е казал Отец.»
С тези думи той говори от името на всеки, който познава „Отца“, независимо дали се е родил в земно тяло в Индия, Китай, Тибет или пък в съвременна Европа. Словата на всеки, който учи, както „Отец“ му е наредил, водят към истинска „Тео-София“, идентична с изконното, тайнствено-духовно „християнство“ от вечния „Христос“ в Прасветлината, чийто най-възвишен Храм на земята се е намирал във „вътрешния Изток“ много преди Учителят от Назарет да възвести като един от неговите жреци своето учение за вечната Любов. Тук той ще остане до свършека на дните на тази земя, а заедно с него ще пребъдат във всички времена неговите „свещеници навеки по чина Мелхиседеков“: — по „чина“, порядъка, който Вечното само си налага във временното!
Единствени тези безкрайно малко на брой земни човеци, които са получили от „София“-та: — от Премъдростта! — Божия като вечен женски полюс на субстанциалния Дух необходимата форма на съзнание, могат да предадат, по правилата на този „чин“, и на другите хора на земята познанието и знанието за тази София в Бога!
@
ЗА ТРИТЕ СТЕПЕНИ
Заобиколен от един свят, достъпен единствено за физическите сетива, — чрез външното си тяло сам част от този свят, — човек съвсем не изчерпва съществуванието си само с живота на този свят.
Изследователската мисъл прониква дълбоко в неговото вътрешно устройство и действие, но далеч по-дълбоки страни на това устройство,и действие си остават скрити за нея.
Тайнствени сили, разкриващи се само пред малцина, формират отвътре този свят. Ала някои хора изпадат все отново и отново в плен на илюзията, че можели да „овладеят“ въпросните сили, макар последните да са подчинени единствено на своите присъщи закони и да са принудени да унищожат рано или късно всеки, който се одързости в глупостта си дотам, че се опита да ги отклони от техния път.
В крайна сметка никой прекрачил прага на окултното царство на природата, за което говоря тук, не е извличал печалба от това.
Както паякът изсмуква попадналата в мрежата му муха, така бива уловен, омотан и изсмукан всеки, който се осмели да навлезе по-навътре в това царство.
И както уловилото се едро насекомо разтърсва цялата паяжина, така и безразсъдният смелчага друса неистово мрежата, изтъкана от окултните сили на природата,а последователите му се чудят и казват: «Вижте как само е овладял окултните сили!»
Те не подозират, че той всъщност друса нишките, които го държат в плен и които твърде скоро ще го омотаят напълно, за да го погубят... Обречен на гибел, той примамва и други жертви по пътя на унищожението.
Но човешкото съществувание не се изчерпва с тази сетивно опознаваема природа, нито със скритите в нейното лоно окултни сили, макар той самият да се проявява единствено в резултат на тяхното действие — макар той самият да е всъщност окултна сила.