Наистина земният човек сам е една от тези окултни сили на природата, но той същевременно е и нещо друго!
Много добре разбирам онези, които казват: «Няма нищо свръхестествено! — И най-неразгадаемото явление, наблюдавано от земните ни сетива, си остава в рамките на природата!» — и които искат с това да защитят своята интерпретация на единството във всяка форма на живот.
Но с подобни думи ние всъщност се самозалъгваме, защото наистина има нещо коренно различно по характер от всичко онова, което обикновено разглеждаме като „природа“ дори в най-всеобхватния смисъл на това понятие!
Наистина има нещо, което надхвърля рамките на процесите, разглеждани от нас като „закономерно обусловени“ — което се подчинява на коренно различни условия от всичко включено в нашата представа за физическата „природа“!
Ако упорстваме да причисляваме към „природата“ и в обичайния смисъл на тази дума нещо тъй съществено различно от нея, ние само объркваме в собствената си представа дадености, които в действителност са ясно разграничени помежду си въпреки всеувенчаващото ги единство.
За това объркване допринася обстоятелството, че не се познават вечните, „окултни“ за обикновените опознавателни методи, първични сили на природата, които са единствено действителното нещо във вечно менливите външни явления.
Съвсем малко хора на тази земя имат някаква представа за способностите на тези сили, както и за това, че много от така наречените „свръхестествени“ явления носят техния ясен отпечатък.
Напълно оправдано е впрочем причините и за най-тайнствените явления да бъдат разглеждани като оставащи в границите на „природата“, но далеч отвъд най-мистериозните процеси вътре в окултната физическа „природа“ има сфери на действие, които си остават абсолютно непознати, докато продължаваме да ги разглеждаме в неразривна връзка с възможните събития, подчинени според нашите разбирания на природните закони. —
За означаване на тези висши сфери имам на разположение две понятия: „душа“ и „ Дух“.
Напоследък доста хора са склонни да припишат по-висок ранг на „душата“, но аз мисля, че самият произход на тази дума в немския език ми дава право да я избера за обозначаване на „развълнуваното“ светло междинно царство разположено между така наречената физическа „природа“, и изначалното, субстанциално царство на висша сила и премъдрост, наречено от мен царство на Духа.
Царството на душата е като „развълнувано море“ от тайнствени, просветлени от царството на Духа, сили, извисяващи се над всичко в сферата на окултните сили на физическата „природа“ и абсолютно независими от законите, обуславящи действието на тези окултни сили.
И в сферата на душата земният човек се чувствува така „у дома си“, както в сферата на физическата „природа“. И тук той самият е част от едно неизмеримо Цяло, а собствената му душа представлява комплекс от безброй такива сили от „морето“ на душата.
Тук обаче той има право да властвува над силите! Тук негов дълг е да се научи да владее тези сили! —
Разположено между силите на физическата „природа“ и тези на чистия Дух, царството на „душата“ е изложено на влияния и от двете страни. Неговите сили не са обаче подвластни на силите на физическата „природа“!
Човекът е призван, доколкото е част от нисшата област, да се постави в услуга на висшето начало в себе си. Само така той може да добие вечен облик като индивидуално същество.
За тази цел той трябва да се издигне и над царството на душата, за да се върне към своето изначално Битие в Духа, което някога е напуснал.
Едва тук той наистина е в своята „Родина“ и само оттук може да се съхрани навеки.
Тук именно е Храмът на възвишената Общност на Духа, от чието име ви говоря, и оттук бива насочван всеки, който сериозно и на дело търси нашата помощ.
Ние, Братята в Духа, родени от чистия Дух и работещи открай време сред човеците, сме свързани тук в пълно единение, но като свой „Брат в Духа“ сме приемали винаги само онзи, който е бил подготвен от „Словото“ на Прасветлината още преди своето раждане и когото поради това можем да приемем като един от нас, след като усъвършенствуваме способността му да се изживява в земно тяло.
Във всички времена е била подхранвана глупавата илюзия, че до нас можело да се стигне по някакви околни пътища, но непристъпният зид от вечните закони на чистия, субстанииален Дух не позволява нашият Храм да бъде макар и отдалеч съзрян от онзи, който — обзет от суетно самодоволство— се смята призван да открие пътя към Духа, без да е тръгнал по единствения път, приготвен открай време за всички търсещи от самия Дух.