«Никой не дохожда при Отца, освен чрез мене!.» — Така е казал навремето един от нашите, който наистина бе станал „път"— но хората не го разбраха и го превърнаха— според господствуващите по онова време представи — в един добил човешки образ Бог.
Той впрочем наистина бе „син Божи“, роден от чистия Дух като своите духовни Братя, и не скриваше, че в дома на Отца му има „много жилища“. —
«Защо ме наричаш благ? — протестираше той. — Никой не е благ, освен един Бог!»
Не той е виновен, че около името му се е увило като лиана едно родено от древни митове учение, което го превърна в човешки Бог на тази малка планета.
Озарен от Прасветлината, той наистина е излъчвал по-силно сияние от оня индийски принц, когото светът познава като Гаутама Буда, защото в Буда е живял само един постигнал Светлината човек, а не човек, роден в Светлината на Духа. —
Този Буда не се е превърнал сам в „път“! Не е бил подготвен от Духа като път! Единствено безграничната му любов към всяка твар му е позволила да прокопае един път, извеждаш към просветление, към духовната Светлина, но не и към истинско възобновяване на духовното единение с Бога. Някои разклонения на този път могат все пак да доведат в последна сметка до такова единение, но това не е вече исторически познатият път на Буда, защото следва други, стародавни пътни знаци.
В днешно време съществува тенденция да се размиват очевидните разлики, очертаващи ясни граници между учението на този мъдрец и живото духовно могъщество на Учителя от Назарет.
Необходимо е преди всичко да се осъзнае кой в действителност е бил този Учител, заявил с пълно основание за себе си, че е „пътят и истината, и животът"—
Необходимо е преди всичко да се разбере защо той е имал пълно право да заяви: «Който не е с мене, той е против мене; и който не събира с мене, той разпилява.»
Тук аз говоря за историческото проявление на човека, за когото свидетелствуват Евангелията, — не за култовия образ, смятан от толкова голям брой вярващи за тъждествен с него!
И от друга страна, говоря единствено за мъжа, бродил някога из Индия като Гаутама Буда.
Трябва да се прави много ясна разлика между тези човешки личности и възвишеното божествено същество, обожавано и почитано при северните будисти като висш небесен „Буда“, а при християните — като „Христос“ в смисъл на „лице у Божеството“.
Богословското объркване на един роден на земята човек с висшето самопроявление на вечната Прасветлина: — на вечния Дух, - като виеше индивидуално духовно същество, има немалка вина за това, че нито може да се разбере кой в действителност е бил Учителят от Назарет, нито да се стигне до високото схващане за „Лотоса“, за „Словото", което е „Бог“, като индивидуализирано себеизричане на вечната Прасветлина.
А това виеше индивидуализирано самопроявление на Духа е вечната отправна точка на всички духовни йерархии, чак до малцината духовно пробудени човеци на тази земя — най-ниското равнище, достъпно за въздействието на тези йерархии, — които те подготвят, за да възстановят в съзнанието на земния човек връзката на човешкия дух с тъкмо тази вечна отправна точка. Така най-високите и най-ниските звена на тази йерархия се оказват объркани в богословските догми, но малцина си дават сметка за това.
На висотата, до която Гаутама Буда е успял да се домогне, молитвата няма вече логически доказуеми права, — съществува обаче едно далеч по-висше състояние, останало недостижимо за Буда дори при най-високото му възлизане нагоре, което не може да се изкачи, а само да се „прелети“ с крилете на Духа. Едва в това състояние на съчетание с Бога в чистия Дух молитвата наистина се превръща в израз на най-дълбоко единение на индивидуалния вечен духовен Човек с Прасветлината, от която той има живот.
Едва тогава става ясен смисълът на думите, изречени от Учителя от Назарет: «Искайте, и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори.»
И по-нататък: «Каквото и да поискате от Отца в мое име, ще ви бъде дадено.»
Но той, обещалият вечен живот на всички вярващи в него и живеещи според думите му, е знаел много добре, че за да бъде разбран, е нужно повече от онова, което може да даде „природата“, — „плътта и кръвта“.
Говори за онези, които са „отвън“, които «гледат с очи, и не видят, слушат с уши, и не чуват».
А по всяко време ще има такива, които са „отвън“...
Който се стреми все още към овладяване на окултните сили, скрити дълбоко във физическата „природа“, който си придава вид на Учител, без да подозира откъде получава въображаемата си мъдрост, който продължава да тъне в дълбок мрак, а в същото време иска да мине пред другите за ярък факел, който се кланя на своите постигнати чрез мислене убеждения като на идол, който отказва да тръгне по единствения проходим за него път към Духа, нему ние не можем да окажем духовна помощ, колкото и да му съчувствуваме заради дълбоката му заблуда.