Който в своето „сляпо неведение“ е убеден, че е намерил сигурно убежище в царството на душата, без да е овладял истински силите на това царство: — и той напразно ще зове за „духовна помощ“.
Само който се е отвърнал от окултните сили на земната „природа“, съумял е да овладее силите на душата и се е устремил след това по-нагоре, към царството на чистия Дух, единствен той получава помощ от Духа, защото само тогава тя може да бъде приета, — а и ние имаме право да помогнем чрез силите на Духа само на онзи, на когото Духът ни нареди да окажем помощ.
Той ще бъде избавен от всеки недостоен стремеж към власт над другите и ще си възвърне отново предишното съзнание в чистия Дух, от който е произлязъл от веки.
Оживотворен в чистия Дух, той ще живее от Любовта, съзнавайки, че в Духа няма място нищо, което да е недостойно за Любовта — нищо, което би могло да събуди омраза. —
Злоезично безсилие прави от хиляди години напразни опити да бълва отровната си слюнка срещу Общността в чистия Дух, за която свидетелствуват моите думи, но винаги досега отвратителните лиги са се връщали обратно върху онези, които са си поставяли за цел да ни омърсят.
В чистия Дух живеят заедно с нас вечно Живите, станали някога обект на подобна сляпа, разпенена ярост, но напразно бихме търсили във всички сфери на космичната физическа „природа“, в царството на душата и в царството на чистия Дух, и най-малката следа от някогашните им безкрайно глупави противници.
Нищо нечисто не може да достигне до вечния живот в чистия Дух!
«А отвън са псетата, магьосниците, блудниците, убийците и всеки, който обича и върши лъжа.»
«Блажени обаче са поканените на сватбената вечеря на Агнеца!»
Тези слова стоят записани от преди две хиляди години и техният автор е съзнавал много добре откъде е бил „поканен“ да ги напише. Нужно е също да се знае, че само малка част от онова, което му се приписва, е плод наистина на неговото перо.
Както мнозина други „поканени“, и той е говорел за същите неща, за които аз ви говоря днес с помощта на други символи.
Разкрилата се пред него Общност на Духа винаги си е служела с отговарящи на съответното време символични образи.
Формите на нейното откровение са различни при всички народи и религии, но който го е постигнал макар и само в една от формите му, има вече сигурна почва под краката си! — Той е тръгнал по приготвения му от Духа път, все едно с какво име нарича този свой път към Духа. Всъщност духовно призваните възприемат по един и същи начин през различните епохи най-дълбоките откровения на субстанциалния вечен Дух, независимо дали става въпрос за мюсюлманина, възпитан в така стриктно очертаните в Корана рамки на исляма, за — истинския -индийски йога, или за съпричастния в античните мистерии на древна Елада!
КАКВО Е НУЖНО ДА СЕ РАЗБЕРЕ!
Всички религии по света призовават по един или друг начин към завръщане, към ново търсене и намиране на духовната Пра-родина на човека, колкото и различни да са представите за тази „Прародина в Духа“, колкото и различни да са препоръчваните пътища към нея.
Общо за всички религии е схващането, че за нашата Прародина в Духа е характерно състояние, различно от онова, в което се намира човекът на тази земя, и че той не може да постигне това ново състояние, без да облагороди по някакъв начин поведението си, без да подчини нисшите си импулси на по-високото и най-високото в себе си.
В почти всички религии се съдържа представата за едно индивидуализирано самопроявление на вечната Прасветлина като белег на дълбоко познание за Действителността. Само при даоизма, шинтоизма и у южните будисти — школата „Хинаяна“ — няма следи от такова познание, но би било погрешно тези религии да бъдат обявени чисто и просто за „атеистични“ само защото техните представи за Божественото не са могли да се издигнат над неоформеното море като първооснова на божественото Битие.
Напротив, у северния будизъм — школата „Махаяна“, на „голямата колесница“, за разлика от тази на „малката колесница“, „Хинаяна“ — съществува съвсем ясна представа за едно индивидуализирано самопроявление на вечната Прасветлина под формата на небесния Пра-Буда, „Адибуда“, макар различните аспекти на догмата да замъгляват до голяма степен чистотата на тази представа. Възможно е тя да води началото си от гностицизма, за да стигне значително по-късно през Персия и Туркестан до Непал и Тибет, откъдето вече е намерила по-широко разпространение.