Едва тогава той „познава“ и бива „познат“!
Но още в самото начало на този безкрайно дълъг път в него може да се роди в достъпна за човешкото усещане форма неговият „жив Бог“.
„Живият Бог“ на пробуждащия се или вече пробуден човек на тази земя прилича на незабележима искрица от вечното лъчезарно сияние на „Словото“, което е „Бог“ от веки и во веки и което е самата Прасветлина в нейното себеизричане като Праслово, — схващащо „същевременно“ себе си като вечно „Божество“.
За по-голяма яснота нека ми бъде позволено сравнението с една от силите на физическата вселена, която човекът е съумял да постави в своя услуга:
Както силата на електричеството може да нажежи и да накара да засвети една тънка като косъм нишка, но токът на същото това електричество би в миг изгорил въглената жичка, ако бъде пуснат през нея с цялата си мощност, отговаряща на нуждите на един голям град, така и способността за схващане на земния човек би била мигновено унищожена, ако можеше да се доближи неподготвена до лъчезарния блясък на вечното „Слово“ и с това до самата Прасветлина,— докато същата способност на земния човек може спокойно да понесе безкрайно ефирния ток, създаващ в най-съкровените дълбини на душата онзи „отблясък от Отца“:— онази сияйна звезда, в която неговият „жив Бог“ може единствено да стане достъпен на тази земя за него, ако не иска да разруши съзнанието му с пълния си блясък.
А когато най-после пробудилият се тръгне по единствения път, извеждащ наистина обратно към Прародината на духовния Човек, тази звезда ще свети пред него и ще става все по-светла и no-лъчезарна с изкачването на всяко ново, по-високо стъпало, докато не се съедини най-накрая во веки с него в неизразимия блясък на вечното „Слово“: — в раждащата самата себе си Прасветлина.
Такъв е, описан според човешките възможности, пътят, по който духовният Човек се връща след своето падение отново нагоре!
Това именно е нужно да разбере търсещият, решен да опознае действителния път към субстанциалния Дух, — единствения проходим за човешкия дух път, който всички духовно оплодени религии на тази земя са предусещали и към който по своему са насочвали вярващите.
Който си мисли, че може да посочи други пътища към Духа, сам себе си заблуждава, — макар да действува воден от най-добри намерения, той всъщност тласка себе си и всички, които го следват, към мъчителен душевен смут още тук, а и в продължение на хилядолетия след земната смърт: — ако не към пъпно „разтваряне“ на съзнанието — то към вечната „духовна смърт“, от която няма възкресение...
Непогрешимо е действието на „Законите“ на вечното духовно царство, никаква власт и никаква премъдрост — нито небесна, нито земна — не могат да ги пречупят, защото те са израз единствено на вечната воля на самата Прасветлина, излъчила всичко, което е.
Ти се вглеждаш в рояците звезди на нощното небе, питайки се какво ги крепи, и все пак цялата тази вселена със своите безброй слънчеви системи е най-малкото свидетелство за една сила и присъщата и воля — сила, на която и ти дължиш живота си и която може да ти се разкрие до най-възвишената си и дълбока същност, ако извървиш пътя, открит за теб от Любовта и Милосърдието!
«Око не е виждало, ухо не е чувало това, що Бог е приготвил за ония, които го обичат!» Нищо физическо и земно не може да възприеме Вечното!
Дано думите ми те научат да обичаш всичко Божествено!
А ти ще обикнеш Божественото едва когато го познаеш, доколкото това ти е възможно при съзерцание! Иначе обичаш само един фетиш, създаден от самия теб в твоето въображение.
Едва когато почувствуваш, съсредоточен вътрешно, теглещата нагоре сила на Божественото, ще познаеш в себе си и вечната Любов, благодарение на която ще можеш да направиш всичко необходимо за своето спасение!
Тогава чак ще се научиш сам да използваш онази несравнима сила, която владее всички сили: — Любовта, освободена от какъвто и да е обект на Любовта!
Тази божествено жива, вибрираща прасила от духовния „свят“, която единствена може да освободи от всяка обвързаност живота на земния човек!
Тази висша сила, чрез която ще можеш да отхвърлиш игото на невидимите властелини от заобикалящата те физическа природа, — стоящи далеч по-долу от теб, но превъзхождащи те по могъщество, докато не превърнеш Любовта „сама по себе си“ в непознаващ поражение господар на своя живот!
Тогава ще ти стане ясен и смисълът на следните слова:
«Бог е Любов, и който пребъдва в Любовта, пребъдва в Бога, и Бог — в него!»
МИСТЕРИЯТА НА ХУДОЖЕСТВЕНАТА ФОРМА
Било е време — а за мнозина то може би още не е завършило, — когато се е държало на много ясното разграничение между "тяло" и „душа“ и мнозина са изпитвали едва ли не свян, че са обременени с тяло, щом предявявали някакви претенции за духовна насоченост.