И в кабалата, както във всички практически мистични учения, основната цел е да се намери пътят към висшата Духовност, дала начало на всеки живот: — да се постигне съединение на душата с напуснатия от нея източник на живот, да се осъществи „Unio mystica"- спойка на отделния индивид с вечния Пра-Индивид като единствена обща основа на всеки проявен индивидуален живот.
Този процес е съпроводен и с една чисто магическа дейност: с упражняване на силово въздействие в света на явленията — способност, която строго школуваният истински кабалист придобива, като живее изцяло в духа на кабалистичната дисциплина, но тя не е самоцел и се постига от само себе си, щом търсещият изпълни условията, които му позволяват да осъществи преди това споменатата по-горе Unio mystica.
Цялата система е една благородна древна разновидност на йогийската школа, водеща началото си от Индия.
Тази особена йогийска практика, която познаваме в западния свят в нейната евреизирана форма като „кабала"се упражнява усърдно и сега — както преди хилядолетия —на някои места в Централна Азия, макар никой околосветски пътешественик да не е имал възможност да се запознае с нея. Дори да прекара десетилетия наред в Индия, един европеец едва ли би си спечелил достатъчен духовен кредит при тамошните зналци, за да му разкрият макар и малка част от своето грижливо пазено мистично знание, оставащо най-често недостъпно и за сериозните учени, въпреки че не минава нито една нощ, в която основаващата се на него магическа практика да не е най-тържествено упражнявана в строго пазени от всяко осквернение храмове.
Едва ли е нужно да подчертавам, че „кабалистите“ в Индия, Тибет и Китай се намират в най-тясна духовна връзка с високата духовна Общност, от която и аз черпя сведения за тези неща като неин духовен, избран от веки член. Досега те едва ли са били разкривани пред някой европеец дори ако той познава от личен опит всички посочени страни и владее свободно техните езици.
Когато говоря за западноизточна магия, нека не се забравя, че средновековната еврейска кабала е нещо като „превод“ и видоизменен вариант на онази първична „кабала“, която е все още жива в Централна Азия и която, макар да не носи същото име, се покрива с нея във всички съществени елементи. За действените принципи на въпросната чиста и достъпна за премалцина йогийска практика се говори, с друг език, в цялата тази книга и изключително малобройните истински „кабалисти“ на Запада, в чиито ръце попадне тя, твърде бързо ще разберат основателните причини да посоча изрично индийския произход на „кабалата“, позната в своята евреизирана форма едва от средните векове.
Под „кабала“ обаче аз съвсем не разбирам суеверната лъжемагия, упражнявана в някои кръгове на големите европейски и американски градове от хора, претърпели житейски крах и узурпирали това име по един най-безотговорен и безсрамен начин, а изключително дълбокото духовно познание, срещано все още, макар и твърде рядко, в източния ортодоксален юдаизъм, чиято жалка карикатура са нееврейските, най-често направо чужди на всяка еврейска духовност, лъжекабалисти, които си въобразяват, че практикуват кабалистика, като си служат с нелепи заклинателни формули, мислейки се за дръзновени похитители на еврейската мъдрост.
Просветените и внушаващи респект духове на средновековния и по-късния юдаизъм в горещото си желание да защитят тайното познание на кабалата, смятано от тях за достояние на еврейския народ, от безплодните спекулации и мрачното суеверие на вулгарната магия, едва ли са се страхували, че няколко столетия по-късно ще се намерят толкова многобройни и тъй враждебно настроени към евреите не евреи — незнаещи иврит и лишени от каквато и да е представа за юдейската благочестивост люде, — които ще злоупотребят с езиковото и мисловното богатство на кабалата, познато им в повечето случаи само от крайно съмнителни преводи, като го превърнат в нелепо вълшебничество, нямащо нищо общо с еврейската чувствителност и мисъл! Налага се, от друга страна, да отправя решително предупреждение против широко разпространеното боязливо подценяване на всичко свързано с кабалистиката и на първо място против глупавото убеждение, че всички тия неща трябвало да се „знаят“, ако не искаме да отминем като невежи някои тайни, чието разгадаване се смята от толкова много хора за най-важна задача на техния живот. За да се стигне наистина до най-високите прозрения, криещи се в претрупано орнаментираните и преднамерено двусмислени изображения в кабалистичните трудове, е необходимо, както вече казах, човек да посвети цял един живот на тяхното изследване. Повърхностната разходка из тази идейна област би довела само до вулгарен, противен окултизъм, който и без това се подхранва непрекъснато от безброй евтини брошурки, написани от безотговорните търгаши на кабалистична мъдрост.