Выбрать главу

НА ВСИЧКИ, НА КОИТО Е ДОТЕГНАЛ СЪНЯТ

Стават знамения и чудеса в наши дни и Духът обикаля земята като ураган, ала човеците са потънали в дълбок сън, от който не могат да бъдат събудени.

Те търсят чудото в своите сънища и така проспиват действителното чудо.

Но дори в сънищата си те търсят знамението на мрака и биха изпаднали в страх и ужас, ако до тях можеше да стигне — докато още спят — знамението на Светлината.

Едни бълнуват за някаква обосновка на любимата им вяра с помощта на тяхната наука, докато други си въобразяват, че със своите знания са успели да надмогнат всяка вяра.

Ала никой не се досеща, че недокоснатата от неговите сънища будна Действителност няма нужда нито от умозрителни знания, нито от вяра като „приемане на доверие“, за да породи чудеса и знамения.

Никой не подозира, че докато се върти, неспокойно търсейки в съня си, той е всъщност заобиколен от чудеса и знамения.

Ако поне малцина не се бяха изтръгвали по всяко време със сила от съня си, останалите нямаше да имат никаква възможност да се пробудят и — продължавайки да спят — щяха да изчезнат от „Всесъзнанието“ като мимолетно съновидение.

Но Князете на Светлината са намерили все пак неколцина люде с отворени очи и уши, на които да разтълкуват знаменията и да възвестят Словото на Светлината, и тези редки пробудени са единствените, които могат и днес, в това ваше време, да ви изтръгнат от съня, ако наистина искате да се събудите и ако сънят ви не се е вече превърнал в оловна плащаница на смъртта.

Нека четящият тези думи, макар и потънал в дълбок сън, потърси спомен в собствените си дълбини! Може би там, в заобикалящия го сумрак, ще попадне на бисер и тази безценна находка ще му даде смътна представа за богатото съкровище, което някога и той е притежавал!

А който е до такава степен в плен на съня, че не може да открие в себе си дори този последен проблясък от спомена за някогашното си будно съществувание, нека не чете тези думи, защото, неспособни да го изтръгнат днес от съня, те само биха смутили любимите му сънища, с които отдавна е свикнал и на които ще продължи да се наслаждава до онзи нерадостен ден, когато ще бъде принуден да осъзнае, че всичко — тъй „живо“ досега за него — е било само илюзия и сън.

За да не ви залъгвам с празни думи, ще се наложи да съкруша не един от така горещо обичаните ви блянове.

За да ви изтръгна наистина от съня, не бива да се колебая да употребя тежки думи.

За да ви вдигна за буден живот, ще трябва да се въздържам от бледите, немощни, натегнали от дрямка думи на сънуваните от вас спасители и избавители.

Някога и аз бях — макар и само външно — сънуващ ученик на тези родени от съня спасители, докато не настъпи денят, когато с разтърсване ме пробудиха, за да разбера, че за нас открай време е роден един-единствен „Спасител“ и че сладникавата гнилостна атмосфера на съня не ни позволява да предусетим неговото съществуване.

До вашите пустини достигаха наистина гласовете на зовящите, едничкият Спасител на будната Действителност бе наистина роден за всички времена от непорочна „Дева“, ала мощният гръм на гласовития рог, зовящ към него всички призвани да овладеят великото изкуство, ви се стори твърде груб и суров смутител на игривите ви сънища.

Така вие превърнахте космичните звуци, отекващи все отново и отново от мощното му дихание, в кротка, сладникаво съблазнителна пасторална мелодия, обещаваща ви нови приятни сънища.

Зад всеки така наречен от вас „спасител“ е стоял онзи, който наистина е бил такъв, защото удостоените с това име са носели в себе си единствения, вечен Спасител, и — събудени от тежкия сън — са усъвършенствували в себе си „Сина човеческий“! А почитаните и превъзнасяни във вашите сънища фантастични образи на тези велики мъже са само родени от съня ви призрачни сенки.

Все едно дали твърдите, че вярвате в Бога или че го отричате: — и в двата случая вие говорите за един сънуван от вас самите „Бог“, или пък за „Бог“, когото вече не желаете да сънувате.

Отдавате се на най-жалко идолопоклонство, въобразявайки си, че „познавате“ и „почитате“ „едничкия“, истинския Бог. — Отричате своя Бог и си създавате нови, също тъй родени от вашите сънища богове. — Обзет от съня, никой от вас не се досеща, че всичките ви спорове дали има или няма Бог противопоставят само едно илюзорно нищо на друго илюзорно нищо.

Но както зад вашите сънувани избавители и спасители стои един истински „Спасител“, така и бленуваният от вас Бог е обусловен от една Действителност, нямаща нищо общо с тесногръдите ви сънища.

И аз, който се обръщам днес към вас в будно състояние, бях навремето потънал във вашите сънища, и аз вярвах във вашия „Бог“ и го отричах, докато не се пробудих във вечната си същност и не се убедих, че несъзнателният сън на земния човек не би могъл никога да обхване величието на живия Бог.