Постоянното напомняне за началния период на християнството може би събужда в душевността на вярващия чувството за нещо добре познато и благотворно, — но той е склонен да забравя, че семето е нещо различно от кълна, а той пък е нещо различно от напълно развитото растение, което на свой ред е различно от цвета, а цветът далеч не е същото, каквото е узрелият плод.
Който непрекъснато подкастря развиващото се растение, да не би то да надмине по форма скромната простота на кълна, не може по никой начин да бъде смятан за добър градинар.
Християнството и днес още прилича на намиращо се в процес на развитие растение и неговите привърженици имат за задача не да кастрят всеки покарал от корените му филиз, колкото и избуял да им се струва той, а да му дадат възможност да расте на воля и да развива свободно пищните си форми, без да посягат на нито една почерпила сили от неговите корени форма, макар тя да е усвоила характерните за местната почва сокове.
Всякакви „опити за прочистване“ са крайно неуместни тук, защото растението - ако останем при този символ — не може да извлича храна от самото себе си; то е принудено да асимилира „чужди“ вещества, да се изпълни с първоначално чуждите за него сокове, за да ги преобразува и превърне в част от самото себе си. —
Прекомерно избуялите около възловатите корени листа сами залиняват, след като са изпълнили предназначението си да предпазят покаралите филизи, и отстъпват място на нови форми, каращи ни бързо да забравим загубата на първите защитни листа, защото, станали вече неразделна съставна част от растението, те също имат всички характерни белези на вида.
Твърде много, и то с най-добри намерения, е било „подкастряно“ растението, наречено християнство. То е принудено да усеща все отново и отново острието на ножа върху себе си и това може би обяснява защо е така изостанало в естественото си развитие.
Би могло да се сметне едва ли не за чудо, че въпреки това жестоко отношение към него то е все още живо! —
Ако престанем да посягаме на живата му сърцевина, ако приемем с радост всичките му по-стари и по-нови филизи и предоставим грижите за израстването им в ръцете на вечния Градинар, който знае кое е полезно за тях, ние твърде скоро ще видим как изчезват всички вредни израстъци и как красиво се вият и разлистват могъщо напиращите кълнове.
Нека ми бъде простено, че съм принуден да прибягна тук до разни символични образи, но който има волята да ме разбере, лесно ще отгатне какво искам да кажа с тези алегории, а те ще ми спестят необходимостта да нанасям — в една или друга посока — рани на вярващите души.
Не се застъпвам за никое от съществуващите християнски вероизповедания и във всяко едно от тях съзирам действието на божествени духовни сили, възпирано единствено от добронамерени, но прекалено дребнави и пристрастни религиозни убеждения — от страх да не би да се наложи да изоставим някои любими схващания или да признаем, че други от тях, уж отживели времето си, всъщност не са непременно осъдителни.
Не бива да се забравя, че всяка изначална истина може да се изяви под най-различни форми!
Крайно време е добре да се осъзнае изконната същност на християнството и с благоговение да се приеме влиянието на човешките различия между неговите последователи върху формите на изповядването му!
Условията на живот не са едни и същи за орела и за славея, но всяка жива твар на тази земя диша все същия животворен въздух, опасващ земното кълбо. Така и потребностите на човешката душа са безкрайно разнообразни, но за да преуспява и пребъдва, тя навсякъде се нуждае от божествената Светлина на Духа,
В християнството, такова, каквото се е развивало до днес — исторически обусловено, но винаги подхранвано от един вечен духовен Извор — въпреки всички споменати вече „човешки-пречовешки“ несъвършенства, а и всички по-раншни страхотии, — са в действие най-дълбоки духовни сили. Привилегированото и доминиращо положение на тази религия, приписвано и от нейните последователи, се основава изцяло на реални дадености, макар досегашните форми на изява на християнството да не позволяват все още да му се признае такова особено положение.
В неговите верски догми се крият първоосновни, коренящи се във Вечното, учения на премъдрост от зората на времето, чийто смисъл твърде рядко и само от малцина се разбира докрай, докато у далеч по-голямата част от привържениците му няма все още и най-смътно предусещане за него.