Съвсем не е нужно, би било дори крайно опасно, да се търсят възможности за основаване на нови християнски или други духовни общества.
Разполагаме с предостатъчно верски общности и групи!
Ала нека всеки член на някое от тези общества, който е убеден, че християнската форма на „общуване с Бога“ говори на сърцето му повече от другите, се опита по своему — чрез собствения си живот, собственото си задълбочено прозрение и собствената си вяра — да съдействува за разкриване на вечната божествено-духовна сърцевина на християнството.
Нека се постарае обаче да разбере и другите, опитващи се по друг, различен от неговия, начин да се доближат до същността на християнството и нека възпита в себе си чувство на благоговение пред тяхното духовно водителство.
Но нека остане далеч от „праведните“ фарисеи, убедени, че дават най-добър израз на почитта си към християнското учение, като се отнасят с неразбиране или направо с омраза към онези, които търсят истината в някоя нехристиянска форма!
В уединени места на Централна Азия и днес още живеят мъже, с които нито един европеец освен пишещият тези редове не би могъл дори формално да се сравни по отношение на истинското разбиране за същността на християнството и които въпреки това нямат абсолютно никакво намерение да се присъединят към каквато и да е общност, наричаща себе си „християнска“.
«Мнозина ще дойдат от изток и запад и ще насядат на трапеза с Авраама, Исаака и Иакова в царството небесно.»
Нима е все още нужно да казвам от каква смешна самонадеяност и сляпа претенциозност трябва да страда онзи, който се смята в правото си така дръзко да определя намеренията на божествения Дух във връзка с бъдещето на християнството?! —
Навсякъде „стопанинът на гроздобера е изпратил своите работници в лозето си“ и всяка плодоносна лоза ще бъде намерена и най-грижливо запазена от тях.
Все същото духовно Слънце ще накара да узреят, в духовно отреденото им време, гроздовете на всички лози!
ТАЙНАТА НА ДРЕВНИТЕ ЛОЖИ НА СТРОИТЕЛИТЕ НА КАТЕДРАЛИ
Небходимостта да се хвърли светлина върху определени въпроси налага да бъдат казани тук някои неща за духовните ложи на строителите на катедрали. По всяко време те са търсели „работници" готови да помогнат при великото духовно „строителство“ на възвишения Божи Храм, планът и размерите на който се знаят единствено от Светещите на Прасветлината на тази земя, служещи само на Вечното в човека и лишени от всяка жажда за власт, от всяка лична амбиция. „Труженик“ при изграждането на тази Катедрала на човечеството може да стане всеки човек, стига да е твърдо решен да работи духовно върху себе си, докато не постигне съответствие с чисто духовната форма, до която е способен да се извиси.
От най-дълбока древност готовите за учение и работа са се събирали в различни външни общества, изградени върху особени канонични правила. Символичната „история“ на тези обединения от духовно търсещи хора не разказва празни приказки, когато отнася тяхното начало към времето, в което човешките животни за първи път са се превърнали в истински „човеци", и е всъщност много по-близо до истината за произхода на въпросните обединения от съвременните рационалистични изследвания на най-ранните източници, стигнали до нас чрез хроники, датиращи от доста по-късно време.
Храмовете на древния Египет са били издигнати от истински познавачи на Духовното в човека с цел да способствуват за душевното му развитие точно така, както и Партенонът, и редица световноизвестни християнски катедрали. — Всички тези външни храмове показват във видими форми дyшевни символи от сградата на вечния невидим Храм — учебен модел за всеки строеж, насочен към поощряване на душевното развитие. Не случайно именно от древното строително изкуство водят началото си символите за духовни неща, които били смятани за толкова свещени, че не се допускало навлизането им в езика на всекидневието. Тези символи са създадени от самите Майстори на строителното изкуство! Създателите на големите архитектурни творби на древния и средновековния Изток, както и майсторите строители на древно Мексико, са били традиционни духовни ученици на тези „изкусни строители и орнаменталисти“, за които и днес свидетелствуват толкова много оцелели и порутени паметници.