Произходът на импулсите към взаимна духовна помощ не бива обаче да се смесва с произхода на разните имена, под които са действували тези обединения. — Наименованията се сменяли, но задачата да се подпомагат взаимно по пътя си към Бога, която хората в тях сами си поставяли, пребъдвала по същество една и съща.
Не бива наистина да се смята, че в някоя от многобройните работилници с духовна насоченост могат да се срещнат духовно съвършени „зналци“ на вечната премъдрост!
Днес тези общности за духовна дейност са в най-добрия случай само места за съхранение на работните сечива, на строителните планове и модели: — хранилища на стародавните, свещени символи, чието вярно тълкуване единствено открива достъп към учението, но които никой от хората, събрали се с цел да се поучават взаимно, не може и не смее вече да тълкува, — освен по един филистерски хуманистичен и рационален, или пък глупаво фантастичен начин.
Така или иначе, всяка истинска духовна ложа на строители на катедрали си остава свещено място и нищо от онова, което е запазено — макар и несъзнателно — в нея за по-късни времена, няма никога да бъде изгубено, въпреки че на отделни места някои символични реквизити са били разрушавани от хора, обхванати от мания за преследване, и че днешните им пазители почитат само от пиетет неща, които не умеят вече духовно да използват!
Когато му „дойде времето" отново ще се появят истински, добре владеещи сечивото и духовно озарени „строители“ — един ден те ще бъдат несъмнено признателни на днешните пазители на древните учебни съкровища, ако тези пазители, макар и невежи в най-свещения от занаятите, поне не пръснат онова, което не е „означавало“ вече нищо за тях.
Възможно е новите „душеведи“ да запазят и за бъдните поколения името на своите предшественици, но това съвсем не е условие за взаимното им духовно „изграждане“ в съответствие с „работните правила“, както впрочем не е било такова условие и през отминалите вече столетия. Наименованията, избрани в по-ново време от някои общности, както и злоупотребите с едно или друго име, нямат абсолютно нищо общо с онова, за което става въпрос тук!
Не е необходимо, от друга страна, всеки духовно насочван „каменоделец“ при строежа на Божия Храм да бъде непременно външно приобщен към някоя работна общност, дори е близо до ума, че мнозина от тях признават в своята „работа“ единствено авторитета на Светещите на Прасветлината като пазители на духовния строителен план и се свързват с пазителите на сечивото само ако открият сред тях такива, които знаят как да го използват. —
Но какво всъщност е това духовно „сечиво“, — какво представлява духовната ,,каменоделска работа", — и какъв е духовният „строеж на Храма“? —
Ще се опитам, в името на най-възвишеното изкуство: — изкуството на себеизграждането, — да дам отговор на всички способни да напреднат в това изкуство, доколкото мога да го сторя, без да издам на все още незрелите търсещи такива тайни на изкуството, които се овладяват с упорит труд, и такива мистерии на плана за изграждане на Храма, които се разкриват само на посветени, защото не бива да забравяме предупреждението: «Не давайте светинята на псетата, и не хвърляйте бисера си пред свинете!» (Не-християнските общности от древността и Изтока също наказвали по най-строг начин дръзналия да пренебрегне този съвет.)
Всеки участник в строежа на величавата Катедрала, за чийто духовен градеж става въпрос, е едновременно и работник, и сечиво, и градивен камък.
Станал „работник“ по силата на собствената си свободна воля, той се превръща в „сечиво“ чрез овладяното от него „изкуство“: — чрез тълкуване на разкрилите му своето предназначение символи, и накрая — в „градивен камък" чрез извършената работа върху самия себе си, след съответната, съобразена с изискванията на строежа, подготовка как най-правилно да използва предоставеното му сечиво.
Катедралата на човечеството може да бъде изградена в съответствие с вечния строителен план, даден от Любовта, която е Бог, само от камъни, одялани съгласно духовните указания на ръководещите строежа „Каменоделци“.
Всеки, който помага според силите и възможностите си да се „изгради“ този архисвещен Храм Божи, трябва да включи сам себе си в строежа като носещ градивен камък, следвайки указанията на онези, които — одялани по своя собствена воля като величаво изправени монолитни колони — имат за задача да поддържат високия свод на Храма.
За да стане градивен камък, всеки устремен към тази цел трябва да изучи занаята, да получи указания от някой вещ в него човек и така да усвои правилното използване на сечивото, с чиято помощ ще обработи самия себе си според предписанията на духовния план.