Засега той е само един неодялан и неправилно оформен камък, взет направо от каменоломната. Ще трябва да се одяла и изпили чрез работа върху себе си, за да се превърне е градивен камък, чиито размери и форма да са съобразени с отреденото му място.
Стане ли веднъж такъв, той с готовност ще се остави да бъде вграден на предназначеното за него място в строящия се свещен духовен Храм.
Но с това неговата работа не е още завършила.
Той е все още вътрешно тъмен, — а е нужно, като истински градивен камък, да светне, защото тази Катедрала се изгражда от вътрешно просияли камъни, за да озарява с духовната си Светлина неизмеримите пространства на Вечността.
Тук за посветения започва вътрешна работа, направлявана от старосвещените символи на духовната ложа на строителите на катедрали, с които се е запознал още в самото начало и които и сега запазва като непогрешими съветници в себе си, макар след като е станал градивен камък, да няма вече нужда от работни сечива.
Ще му бъде обаче много трудно и ще му трябва неимоверно дълго време, ако за да стигне до своята Светлина, разчита единствено на себе си и на собствените си сили.
Той има нужда да поеме в себе си лъченията, изхождащи от другите „камъни“, които са се формирали някога като него, но са вече просияли, — ала най-нужна му е Светлината на монолитните колони, разположени във вътрешността на Храма.
Ако не извърши сам вътрешната работа, към каквато го насочват разпознатите дълбоко в него символи, той така и ще си остане неспособен да приеме тази Светлина, обливаща го отвсякъде със своите лъчи, и великите Майстори строители на катедрали може да се окажат принудени да съзрат в негово лице един „мъртъв“ камък: — тогава те ще трябва да го отстранят от градежа и да го заменят с друг камък. —
Но ако чрез вътрешна работа върху себе си той напредне достатъчно, за да може заливащата го отвред Светлина да накара и него да се просветли вътрешно, той ще засияе в своята собствена Светлина за вечни векове и, постигнал най-сетне целта на неуморните си усилия, ще озарява с лъчите си всички бъдни поколения.
Или казано с други думи: един от човешките духове, паднали преди това в нощта на животинското съществувание и непознанието, ще се намери отново в Светлината на Вечността, съзнаващ вече себе си като вечно жив Човек.
Строежът на въпросната духовна Катедрала съвсем не е завършен и няма да бъде завършен, докато и последният от обвързаните със земята човешки духове, устремени назад към своята Прародина, не намери своя път за връщане към Светлината.
Ето защо и днес са нужни нови строителни работници, нови „градивни камъни“ за тази Катедрала.
Който има искрена воля да се самоодяла с тежък труд като „градивен камък“, той ще бъде намерен във Вечното, ще бъде духовно напътствуван и ръководен и ще се научи духовно да открива и разбулва други символи, понеже на мястото за съхранение на древните, първични символи липсват днес вещи познавачи, а и външната принадлежност към дадена работна общност не може по никой начин да направи от търсещия съвършен познавач на духовното строително изкуство.
Ако пък принадлежи към днешните външни пазители на съкровището на древните работилници, нека знае, че всичко онова, което продължава да почита просто от пиетет и което смята за традиционен обичай, без да го „разбира“ в неговата дълбочина, крие в себе си дълбока духовна мъдрост и че той може със собствени усилия да усвои най-съкровената тайна на духовното строително изкуство с помощта на поверените му свещени символи дори никой от наставниците му да не е в състояние да му я разкрие.
Ала горко на днешните пазители на сечивата и прадревните символи, ако не съумеят да опазят свята строителната ложа: — мястото на тяхното съхранение! Горко им, ако учат не да се изгражда, а да се руши онова, което великите им предшественици са създали за спасение на душите!
Мъдростта на най-древни култове — най-дълбокото духовно познание, с което човечеството е могло някога да се похвали — е все още запазена в добре прикрити съдове, поставени в ложите на строителите на катедрали. Ако някой не умее да тълкува онова, което му е възложено да пази, нека поне не допусне то да бъде осквернено.
Един ден светьт ще види как за работа отново се захващат действителни познавачи на духовната истина и накрая ще бъде издигната една кула на мъдрост, която ще се изправи — сред толкова мрак и измамни светлини — като истински Фар на Вечността!
Тогава обаче съвсем не всички ония, които и днес още успяват — макар и без да са издържали съответните изпитания — да получат достъп до някои мистерии от далечните времена на нашите предци, ще имат право да се доближат до величавите, родени от Вечността символи!