По-сурови изпитания ще са нужни, за да се отдели зърното от плявата: — за да се създаде духовната атмосфера, необходима за една наистина духовна работа при строежа на Катедралата!
Дано в бъдеще истински устремените към тази цел намерят постепенно онези предпоставки, без които е невъзможно да се поднови стародавното познание за Действителността!
И нека всеки един, близък или не до духовните ложи на строителите на катедрали, се подложи на проверка дали не би могъл да се посвети на тяхната възвишена, изначално дадена и хилядолетия наред почитана като свещена, крайна цел, — дали не би могъл да стане работник върху самия себе си, градивен камък в сияйния духовен Храм на човечеството?!
Всеки, който се чувствува способен да се одяла чрез работа върху себе си от необработен каменен отломък в правилно оформен градивен камък на Храма на човечеството, ще бъде поставен под вътрешно духовно напътствие дори ако до рамото му не стои външен водач.
Очевидно не е още време всички да получат духовното прозрение, отредено някога от древните ложи, създали старите християнски катедрали, на преминалите през най-строго изпитание търсещи, — ала за онези, които се подготвят с вътрешно достойнство за това, един ден, по силата на духовно обусловена необходимост, отново ще грейне пламтящата звезда, просияла някога над„яслата“, където Светлината на Вечността бе слязла отново при човеците сред окаяните животински твари на тази земя.
ЗА ИСТИНСКОТО „БОГОСЛУЖЕНИЕ“
През хилядолетната си история човечеството е измислило безброй начини за преклонение пред Бога и в зависимост от своята представа за „Бог" в него е намерил съответен израз всеки вид човешка чувствителност — от най-грубата диващина до най-възвишената духовност. *
Но в основата на всички тези форми на преклонение пред Бога е залегнала антропоморфната мисъл, че „Бог“ имал нужда от човешко „служение" — че този Бог очаквал от човека да му служи, — както мъртвият истукан се нуждае от службата на човека, за да продължи да живее във въображението и подсъзнанието на своя служител.
Наистина по~издигнатите разновидности на такова богослужение са способни да обогатят и извисят човешката душа, да накарат понякога да избликнат най-дълбоки извори на истинска духовна чувствителност и да създадат в култовите форми символи на висше познание, и все пак всички те си остават само служба на човека, породена от нуждата на човека да възвиси своя собствен дух, да направи разбираема за самия себе си под формата на култ своята връзка с бленуваното, предусещано, вярвано или вече познато Праначало на всички неща.
Всичко това може да даде на човека изключително силен подтик по пътя му към духовния свят, но то си остава служене на собствената душа, погрешно окачествявано като „богослужение“, и не се покрива с „истинското богослужение“, за което говоря тук.
Това истинско богослужение не е „обслужване“ на Божеството, нито култ, имащ за цел да му отдаде дължимата дан, а доброволно предоставяне на всички сили и способности на човека в служба на божествената воля и безусловното им подчинение на водителството на живия Бог във вечната духовна същност на самия човек, — спасение от хаоса на необузданите желания, процес на кристализация, при който всеки силов атом се отдава на вечната космична съграждаща сила и така заема отреденото му място.
Колкото и да се стреми към извисяване чрез външни култове, колкото и дълбоко да е покъртена душата му от култовите свещенодействия, — човек не може да постигне истинско единение на душата си с Божеството без такова отдаване на всички свои сили в неговите ръце.
Тук е нужна една „готовност да се служи“, която е непременно условие за постигането на най-голямата възможна свобода, едно служение, което позволява да се научим да властвуваме в самите себе си, едно подчинение с цел всичко нисше да бъде доведено до съзвучие с най-висшето, — да затрепти в неговия ритъм и така да се съхрани за безконечността на вечния Живот. —
Това запазване на индивидуалността, на пълнотата на съзнанието, отвъд смъртта на тялото и незасегнато от нея във вечни векове, — този резонанс на вибрациите на всички сили с вечната божествена искра, около която трябва да се подреди и изкристализира всяко съзнание, — е за „зналеца“ крайната цел на всички правилно насочени духовни стремления на човека на тази земя.
Каква полза от всевъзможните окултни способности, дори когато става въпрос за най-изумителни факирски фокуси, след като те си остават изцяло в рамките на този свят на физическите явления, който ни напуска такъв, какъвто е, щом мозъкът на човешко-животинското тяло не може вече да изпълнява ролята си на преобразовател на нашите усещания?