Каква полза от ясновидската дарба, след като тя в най-добрия случай ни разкрива само образи от астралната, физически невидима при нормални обстоятелства, „аура" на тази планета и въвежда в тежка заблуда „ясновидеца“, карайки го да вярва, че вижданото от него било вече близо до световете на чистия Дух или дори неотменима част от самите тях?
Каква полза от мисловното познание, от всички знания за световете на Духа, след като при прекратяване на мозъчната дейност те се разтварят беззвучно и без остатък в нищото и изчезват безвъзвратно за душевното съзнание, ако то не е постигнало преди това, още докато мозъкът е бил на негово разположение, вечната воля за единение със своя жив Бог, с божествената духовна искра в своята най-съкровена същност?
Това обединяване на всички душевни сили, на всички — в това число и на породените само от тялото — способности да се усеща, в най-вътрешното „Аз“: — в най-висшата сфера на вътрешната чувствителност, единствено способна да стигне в самия човек до Божеството като до жив в него Бог, е единствената задача на човека, която наистина си заслужава всички негови усилия.
«Царството Небесно търпи насилие, и само които го насилват, ще могат да го грабнат!»
Наистина е нужно „насилие“, за да бъдат отблъснати смущаващите внушения на разума, ограничен в рамките на физическия свят и на почиващите върху него спекулации, и така да се установи вътрешната тишина, която ни дава възможност да почувствуваме Първообраза на своето „Аз“ — своя жив Бог, сътворяващ ни все отново и отново във всеки миг от живота ни по свой образ и по-добие, — на чието вечно творение сме духовен израз и с когото трябва да постигнем пълно съответствие, за да можем, изхождайки от неговото съзнание, да запазим себе си в идентичност на съзнанието во веки веков!
Не става въпрос за някакъв пресилен гърч на волята, нито за измъчена „концентрация“, а за едно винаги будно, енергично отхвърляне на шумната натрапчивост на интелекта, за обуздаване на арогантните му претенции да има решаващата дума и в сфера, до която никога не би могъл да получи достъп! — А това отхвърляне е абсолютно необходимо, за да може да настъпи в нас великото отречение, като предварително условие всички сили на чувствителността ни да се превърнат в покорни слуги на нашия вътрешен Бог, благодарение на когото живеем и сме, — за да възкръсне от гроба си вечният Човек в своето земно проявление, роден отново от Духа: — образ и подобие на своя „Отец“, който е на своето „Небе“ в него.
При тези наши усилия интелектът може, „като впрегатно добиче“, да ни помогне да вървим напред, стига да сме го овладели! Няма очевидно никакви пречки да подложим и на интелектуално разглеждане нещо, което преди това сме почувствували духовно: — да си изградим по правилата на логиката една мисловна конструкция, в която да съхраним, като в добре подреден „трезор" скъпоценните придобивки на вътрешното си чувство. Всъщност без такава изградена от самите нас съкровищница нашите вътрешни преживявания, съкровищата на духовните ни усещания, щяха да се окажат в голяма опасност да бъдат отново загубени за нас и пръснати по всички ветрове в живота на всекидневието, вместо да останат, добре подредени, винаги на наше разположение.
Ала интелектът не бива по никой начин да се превръща в ръководно начало, когато, в зората на едно далечно предусещане, се отправим в търсене на нетленния и неразрушим живец на всички нас, на нашата съкровена Родина, на нашето най-непостижимо чудо: — „брилянта в лотосовия цвят“.
Разумът е добър следотърсач, когато трябва да бъдат открити следите, водещи към познание на онези неща, чиито крайни последици се проявяват във физическия сетивен свят, и тук на него трябва наистина да се вярва, трябва да му се даде възможност да се развива, защото разумът също е от божествен произход и може да бъде много полезен в отредената му сфера на действие.
Искаме ли обаче да стигнем до Бога, не бива да търсим във външното — дори не и в онова външно, което повечето хора смятат за „вътрешно“, защото никое от сетивата им не е в състояние да го възприеме.
Дори цяла вечност да търси Бога в най-високите духовни сфери, човешкият дух няма никога да попадне на него, защото както дадена природна сила не може по никакъв начин да бъде сама по себе си намерена никъде във физическата природа, макар да се изявява във всеки атом от този видим свят, така и Божеството се проявява само в породените от него духовни същества — индивидуално обособено във всяко едно от тях в съответствие с присъщия единствено на този индивид начин на проявление, — и не може никога да бъде намерено в изолиран, самостоятелен вид дори в някое от най-високо стоящите духовни същества.