Трябва да открием Бог в самите нас, в неговия вечен, съзидателен Живот, а за да можем да го намерим в себе си, без да си създаваме идол от самите нас и да станем по този начин жертва на най-тежка заблуда, ще трябва да се доверим на водителството на онези, които вече живеят в Божието съзнание, които са предоставили силите си в услуга на Бога и са се съединили с пораждащия ги вечен Първообраз.
Би било абсурдно да очакваме, че е възможно да срещнем най-висшите богосъчетани духовни същества като видими проявления в този земен живот, подвластен на закони от съвършено друг характер. А и човешката душа, съединила се тук със своя жив Бог и станала господар на силите си благодарение на Бога, на чиято служба е обрекла тези свои сили, не би могла никога да се освободи от земна обвързаност, докато продължава да е свързана с тялото на човека-животно, и дори постигнала висше съвършенство, може да се изкачи само до най-ниското стъпало на духовно единение с Бога. Даже богосъчетаният човек, избран да стане проявление на един Светещ на Прасветлината, би се оказал сам по себе си неспособен да изкачи достъпните му по-високи стъпала!
Наистина в духовната сфера на тази планета също живеят духовни същества, намиращи се на много по-високо стъпало от онова, до което биха могли да се издигнат, ако бяха въплътени в земно тяло, но те или отдавна вече са се освободили от физическото си тяло, или не са били никога свързани с такова тяло, тъй като не са претърпели падението на духовете.
Те обаче могат да бъдат усетени от нас само отвътре, могат съгласно вечните закони да бъдат видени и чути само от една напълно съединена с Бога човешка душа, и то при особени обстоятелства.
Изключително редки и малобройни са случаите, когато един земен, обвързан със сетивния свят, човек е бил в състояние да възприеме тези духовни индивиди, — безброй обаче са възможностите за заблуда, безброй са съобщенията за такива хора, които са видели измамни образи с твърдото убеждение, че им се е разкрило някое духовно същество.
Неизкоренима е заблудата, че тези възвишени духовни индивиди можели да станат видими за „ясновидците“, и хиляди искат да се „научат“ на ясновидство, понеже си мислят, че ако го овладеят, щели да бъдат в състояние да възприемат Духовното с вътрешни сетива.
Но нито е възможно ясновидството да се „научи“, нито пък има ясновидец, който да е видял някога нещо друго освен намиращите се в нисшата астрална — съвсем не „духовна“! — аура на земята илюзорни форми и измамни създания, напълно чужди на Духа.
Съществуват наистина методи, с чиято помощ силите на творческото въображение на един човек могат да бъдат до такава степен превъзбудени, че да го накарат да види и чуе като мнима действителност всичко, каквото той самият иска да види и да чуе. Изиграният по този начин човек може наистина да получи някои „вътрешни откровения“, където истина и заблуда са объркани в гротескна смесица. Той може наистина да съзре — като уж „действителни“ — грандиозни форми, родени от фантазията на други, или миражи, създадени от самия него. Ала кой би могъл да се съмнява, че този човек е много по-достоен за съжаление от истинския ясновидец, който носи от рождение съмнителната си „дарба“ и който поне действително вижда една земна „реалност“, макар да е погрешно убеден, че пред него се разкриват световете на Духа!
Изцяло погрешна е нагласата на желанията у човек, който вярва, че се стреми към Духа, а в същото време очаква да получи в най-скоро време повече или по-малко осезаеми доказателства за съществуването на духовни светове.
Независимо от факта, че дори всички „светове“ на чистия субстанциален Дух да се разкрият пред физическото му око, това не би го придвижило нито крачка напред, — че и след непрекъснат стогодишен разговор с най-възвишените духовни същества пак би си останал на същото стъпало, на което е започнал някога беседата, — той не бива да си мисли, че когато един ден напусне земното си тяло, ще може незабавно да опознае Духовното във всичките му степени на духовна изява.
Тук се възприема само еднородното и дори изцяло съединените с Бога духовни човеци могат да се издигнат в духовните светове само до онези стъпала, които отговарят на собствената им духовност.
При необходимост някои духовни индивиди се спускат надолу от по-високите духовни стъпала, за да свидетелствуват за разкриващите се пред тях неща, както това е неизбежно при изграждането на земния човек, съединен с един Светещ в Прасветлината, — тъй като за по-издигнатата Духовност е напълно възможно да встъпи себеотрицателно и за известно време в по-ниските степени, докато духовните същества на тези по-ниски стъпала направо биха се самоунищожили — при условие че това изобщо беше възможно, — ако направят опит да проникнат в сфери на Духа, в които не са още подготвени да встъпят. (Нисшите ментални влияния, които може да изпита върху себе си всеки земен човек, не произлизат от духовни сфери, а от областите на невидимия физически свят!) Навсякъде царят най-строги духовни Закони и на тях доброволно се подчинява всичко, което е наистина от вечния Дух.