Искам с гръмогласни слова да ви изтръгна от съня, за да ви поведа към беззвучната тишина на вечно будния живот на Действителността, защото само там може да се роди във вас „живият Бог“!
За да можете да го почувствувате, той трябва да се роди в земно съзнание именно във вас — в тебе, и в тебе! —
Той не ще може да бъде намерен от теб и за теб нито във Всемира, нито извън него, докато не се роди в теб — докато не се въплъти за теб единствено в тебе!
Ти оскверняваш своя жив Бог и когато вярваш в сънувания от теб „Бог“, и когато го отричаш в съня си!
Ти скверниш вечното Битие — единствено Действителното, което се стреми да се пресъздаде в теб като твой жив Бог и чиято форма си ти, — когато се мислиш в съня си за „дело на неговите ръце“!
Като ято подгонени от вятъра птици вашата представа за „Бога“ е била отнесена далеч отвъд всяка будна Действителност. Сънувайки, вие сте си измислили един „Бог“, който не е нищо повече от умозрителен фетиш. — Дивакът прави своя „Бог“ от дънер и продължава да дялка с ножа, докато дървото не проговори на душата му. Вашият „Бог“ пък е изграден в мисълта ви от идеи! — Той „трябвало“ да бъде такъв, какъвто вие искате да бъде, а когато — макар и насън — откриете, че Действителното не би могло никога да проговори от устата на вашия истукан, вие пак не се отказвате от представата, че „Бог“ можел да съществува само такъв, какъвто самите вие сте го създали, — ако изобщо съществувал.
Вие не знаете, че ако иска да стане „Бог“
на земния човек, живият Дух се нуждае от произлезлия от него човек, за да се формира „по негов образ и подобие“. Искате да схванете безформения океан на Духа, но той се изплъзва от ръцете ви, колкото и да се залъгвате, че го държите здраво!
Някога един мъдрец ви бе казал: « Духът прониква във всичко, дори и в дълбините Бджии! —» А вие дръзвате да изследвате в съня си и самия Дух, — приписвате му желани от вас атрибути и, безкрайно доволни от собствената си мъдрост, го наричате непочтително, макар и не без привидна почтителност: — свой „Бог“!
Онези, които го отричат, си остават въпреки всичко в плен на една илюзия, защото тяхното отрицание е също толкова илюзорно, колкото и вярата на останалите сънуващи. Кумирът е изграден от мисли и пак мислите рушат това порождение на мисълта, оставащо си все така безкрайно далеч от всяка Действителност.
Всъщност този блян на сънуващите се основава на нещо действително, но то не би било действително, ако можеше да бъде докоснато от един илюзорен сън.
Недосегаема като мълнията, прескачаща от облак на облак, ослепителна като издигнало се в апогея си слънце, което скоро пак ще се скрие под нощния покров — такава е тази вечно жива Действителност, действуваща сама по себе си в своето могъщо величие.
Но тя си остава безкрайно далеч от вашата представа за „Духа“ — безкрайно далеч от всяка представа за „Бога“, залегнала в основата на различните „религии“ на тази земя.
И все пак: — всеки път, когато „Бог“ дава ухо на един вярващ, независимо дали този вярващ призовава Брахма, Аллах, „Отца“, „Господа“ и „Спасителя“, Христос или Буда, тази именно Действителност единствена се вслушва в него. —
Тя се разкрива само пред истински пробудените.
Могат да я познаят само онези, които завинаги са се изтръгнали от съня и неговите видения.
Да се надява, че Бог ще произнесе в него Словото на Живота, може единствено този, който е способен да го възприеме с будни сетива.
Докато продължаваш да вярваш, че можеш да срещнеш Божеството в своите сънища, ще трябва да се примириш с ролята си на посмешище и играчка в ръцете на създадените от самия теб кумири.
Не мисли че тези кумири за толкова безсилни, колкото смяташ, че си самият ти! —
Именно ти си им вдъхнал сила, но сам не знаеш това!
Все още не ти минава през ума, че можеш да даряваш със сила и че твоето могъщество се заключава именно във възможността ти да се разпореждаш със сили, които са далеч по-могъщи от теб...
Така ти си измислил своите кумири и си ги надарил в мислите си с могъщество благодарение на своята вяра!
Вие се надсмивате на вярата или се стремите да я обосновете с наука, ала не знаете все още, че вашата вяра е повече от онова, в което вярвате!
Вярата е вашата най-голяма сила, защото чрез вярата вие можете да поставите в своя услуга сили, които действуват с изначална мощ, щом вярата ги освободи от стягащите ги окови.
Вие имате способността да подчините чрез вярата си тези сили, но можете също така да ги принудите и да ви измъчват, или дори да ви унищожат!