Чрез онова, което вярвате за своите самосъздадени кумири, вие сте ги надарили пребогато със сила, — но тази сила не действува за ваше добро, защото чрез вярата си вие сами сте ги превърнали в свои тъмничари!
В наше време често ви е било казвано, че мислите били „предметни“, че били „реални“ с осезаемата „реалност“ на земните неща, аз пък ви казвам, че вашите мисли са нещо повече от „нещата“ на тази земя, — те са сили: — целеустремени съзнателни енергии, с които не може да се сравни нищо на тази земя, — изпълнени с неутолима, подхранвана от вашето мислене, жажда за живот!
От такива именно сили сте създали своите идоли, надарявайки ги чрез вярата си със способността да ви причиняват добро или зло в зависимост от вашата воля.
Вие казвате: «Господ наказва, когото обича», — и вашият „Бог“ — сътворен от вас от целеустремени съзнателни енергии — е принуден от вас самите да ви измъчва толкова по-силно, колкото по-горещо обичате формиралия го представен образ...
Не можете обаче да премахнете от днес за утре Бога на своите съновидения, създаден от най-дълбока древност от милиарди човешки воли, макар да заявявате с гордост, че „Бог е мъртъв!“.
Той непрекъснато ще ви напомня, че продължава да живее, подхранван от безброй наново измислящи го човеци и силен в своето могъщество, всекидневно укрепвано от нов приток на вяра.
Той се надсмива над сънуваното от вас величие на свръхчовека и спокойно ви оставя да си викате: „Бог е мъртъв!“ — защото животът му е осигурен за хилядолетия напред по силата на хилядолетно подновяваната вяра.
И вие няма да отхвърлите господството му, докато за вас не удари часът, който да ви изтръгне от съня и неговите видения.
Ала вие сте все още роби на съня!
Вие обичате все още съня, който скрива от вас светлината на деня, и го вземате за буден живот.
Все още не подозирате, че дори сънищата от вашите земни нощи са по-близо до истински будния живот от онова, което наричате реалност на деня...
Твърде много обичате все още теснотата на своите съновидения, също както излюпената в клетка птичка не отлита дори когато вратичката на кафеза и е отворена.
Там тя се чувствува у дома си, защото познава и обича само решетките, които и отнемат свободата. Вие също се чувствувате у дома си в рамките на своите знания за нещата, които си мислите, че добре познавате.
Струва ви се непривично и страшно да напуснете тъмницата на това знание и да отлетите в онзи свободен, буден свят на Действителността, който е отвъд всяко знание,а той може да бъде преживян само от онзи, който сам е станал истински, действителен в него и е дошъл „на себе си", отхвърлил всички мъки на стремежа към знание.
А заговори ли ви някой, който наистина може да говори за заобикалящия го свят на Действителността, макар да познава и обитаваното от вас царство на сънищата, вие веднага сте готови да го отрупате с хиляди въпроси, чиито отговори биха обогатили вашите знания, но твърде рядко се среща човек, решен да се откаже от всички знания на своите съновидения и да стане действителен в може би предугаждания вече от него свят на Действителността...
Ала тук именно е скрит ключът — в дълбок, от веки пазен от „Майките“ кладенец!*
Който не се спусне долу при тях, няма да го получи.
Който не предостави на съня си знанието на своите съновидения и — отказвайки се смело от самия себе си — не се обърне с лице към непознатото, винаги неподвластното на неговото знание, той, колкото и да се смята за знаещ в своите сънища, може вечно да търси, но няма никога да намери онова, което търси.
Той е прекалено влюбен в съня си и затова в него не може да се развие крепка воля за пробуждане.
Вашият стремеж към знания ви препречва пътя към истинското познание! — Вашият стремеж към знания не ви позволява да се пробудите! —
Вашият стремеж към знания ви превръща в роби на вашите кумири, все едно с какви имена ги наричате!
Но докато сте подвластни на създадения от самите вас — от вашите „мисловни импулси“ — кумир, макар и наречен „едничкия истински Бог“, живият Дух няма да може да се роди във вас като ваш „жив Бог“.
Преди „живият Бог“ да се е родил в теб, ти си само един „безбожен идолопоклонник на сънувания от тебе свят“.
Преди „живият Бог“ да се е родил в теб, ти си един жив мъртвец и дори в най-дръзките си сънища не подозираш какво всъщност е твоят Живот — Животът, който в съня си мислиш, че отдавна вече познаваш.
Преди „живият Бог“ да се е родил в теб, „знанията“ от твоите съновидения неизбежно ще те „водят за носа“ и всичко, което ти се струва по-вярно от предишните ти убеждения, ще се оказва само нова заблуда, нов сън, — лишен от каквато и да е стойност извън сферата на сънувания от тебе свят.