За човека от западния свят това може да се стори учудващо и крайно съмнително, докато ориенталецът — намиращ се в пространствена близост със скритото и за него метафизично силово поле с определено геофизично местоположение — би се усъмнил по-скоро в съществуването на слънцето, отколкото да подложи на съмнение нещо, което всеки осведомен там знае за делото на тези малцина мъже, а и нерядко е имал сам възможност да изпита тяхното въздействие.
И на Запад някои хора, живеещи в тихо усамотение, са запазили още от времето на Едите вътрешно знание за тази духовна даденост. Макар не винаги да се е проявявало така ясно, както в легендата за свещения Граал и неговите рицари, цялото западно средновековие изобилствува със забележителни свидетелства на един високопоставен кръг съединени с Бога човеци и навсякъде в легендите, народните поверия и поезията могат да се открият следи от тези свидетелства.
В по-ново време знание за „мъдреците от Изтока“ се е запазило у определен кръг изследователи с подчертано религиозна насоченост, посветили усилията си на мистичната традиция, а от половин столетие насам така наречените „теософски“ книги говорят за „Махатми", обединени в една „бяла ложа“, макар малцината, които някои си въобразяват, че познават под това име, да нямат нищо общо с ученията на тези книги. Те не влизат в състава на никаква масонска ложа и други подобни организации, нито са членове на някакво тайно общество, а представляват една чисто духовна Общност, абсолютно несравнима с никое друго обединение на земни човеци.
Тъкмо на съобщенията, изхождащи от „теософски“ кръгове, членовете на тази духовна Общност дължат една мистериозна репутация, за която не са дали никакъв повод и в която виждат само жалка, фантастична карикатура на самите себе си.
Въпросните съобщения ги представяли като един вид чародеи или полубогове, преливащи от природонаучни „знания“, към които те всъщност са напълно безразлични, — надарявали ги с „божествено“ всезнание по отношение на земните събития и им приписвали почти неограничена власт над Дух и материя.
Създателите на този карикатурен образ вярвали в своята правота, защото при появата на движението, където за първи път на Запад се заговорило за „Махатмите“ като за необикновени свръхчовеци, се случили някои доста странни неща, които били приписани на „полубогове“ от неосведомени хора, убедени в хипнотичната си омая, че между причинителите на споменатите събития и „мъдреците от Изтока“ няма никаква разлика.
Ала истинските „Махатми“ — ако останем и занапред при това название, широко разпространено като почетна титла в Индия и изтъркано от многократна употреба, за обозначаване на членове на Общността на Светещите във вечната Прасветлина, изживяващи се тук като земни човеци, — никога не са основавали „духовни движения“ или съюзи, опитвайки се да въздействуват върху хората с факирски номера и представяйки се за всезнаещи в областта на науката.
Те смятат необуздания стремеж на западната наука към знания за един вид духовна „вивисекция“ и намират, че тази човешка склонност е в реда на нещата само там, където остава в границите на нормално достъпния за човека земен живот.
Тяхното духовно „знание“ е от съвсем друг тип: — то е една непоклатима сигурност на душата по отношение на духовните неща и няма абсолютно нищо общо с научното познание.
От земночовешка гледна точка те биха предпочели наистина членовете на Общността им да имат и интелектуална представа за разкриващите се единствено пред разума земни области: да споделят до известна степен общата образованост на своето време и своя народ, но в стриктния смисъл на техните чисто духовни закони кой да е овчар, макар да е израснал далеч от всяка култура и да не може дори да се подписва, би могъл да стане един от техните, при условие че се е родил за това, — защото „Учителят“, „Майсторът“, не може да бъде „направен“, както от непритежаващия художествена дарба човек не може да се направи гений на изкуството.
Излишно е всъщност да подчертавам, че един „Майстор“ от възвишения кръг, определен от ширещата се през последните десетилетия гротескна „теософия“ като „Бяла ложа“ — един действителен „Махатма“, — един в истинския смисъл на думата „Велик вдъхновен“ или една „Велика душа“, — може да се роди на кое да е място по земята, а не само в Индия, Китай или Тибет; че по същество няма никакво значение дали в по-ранна или по-късна възраст той ще влезе във връзка с центъра на „всички Братя тук, на земята“, дали като подрастващ младеж или като старец ще премине през спиралите на духовното обучение, за да се пробуди в даден момент като законен приемник и наследник на един преминал в отвъдното „Майстор“, който и занапред остава при земята, съединен с духа на своя приемник, предавайки му по този начин своето усъвършенствувано вече „Майсторство“.