Едва тогава роденият да бъде „Майстор“ става де факто Майстор, едва тогава той осъзнава своя висш ранг като свещеник „по чина Мелхиседеков“. —
Преди това той е трябвало да премине в течение на дългогодишното си развитие през цялата гама от окултно-духовни възможности, както детето в майчината утроба минава през всички стадии на живите твари, оставащи под равнището на земния човек.
По този начин непостигналият още съвършенство се оказва в даден момент изправен пред решаващия избор какъв да стане: факир или духовен Майстор. —
Открил в себе си сили, с чиято помощ би могъл твърде лесно да стори привидно най-невероятни „чудеса“, той е подложен на голямо изкушение да си остане на равнището на факира. Именно чрез способността си да устои на това изкушение той доказва, че е един от изключително редките истински избраници, но същевременно налага неразбиваем печат върху окултните факирски сили на своята природа, по силата на който те остават под възбрана за всички времена, освен ако пребъдващият в субстанциалния чист Дух „Старейши“ на Братята тук, на земята, не даде духовно разрешение на бъдещия Майстор да свали този печат. Такова разрешение обаче се дава само веднъж на хиляди години, и то единствено с цел да бъде изпълнена определена мисия, която не може да се изпълни по никакъв друг начин. *
Но ако става въпрос един истински Майстор да окаже съдействие за създаване на „движение“, подобно на изграденото от основателката на „теософското“ общество с позоваване на нейните въображаеми „Учители“: — за изпълнение на вземаните на подбив от всеки факир и всеки лама-вълшебник нелепи спиритически фокуси с чаши и писане на послания, които, както изглежда, са се разигравали около тази патологична жена, такова разрешение не може никога и при никакви обстоятелства да бъде дадено! Надявам се иронията ми да бъде разбрана! -
Трудно ми е да си представя как сериозни хора са могли, слисани от такива трикове, сериозно да повярват, че една чисто духовна Общност — не само високо етична, но и кореняща се изцяло в духовния живот на Космоса — би си послужила с подобни нелепици с единствената цел да докаже по такъв тривиален начин своя „суверенитет върху природните закони“.
Силите, с които разполага на земята един въплътен и постигнал съвършенство в земното си проявление Светещ на Прасветлината — един истински „Майстор“ на духовната „Бяла ложа“, ако запазим засега това разпространено вече наименование, колкото и произволно да е то, — едва ли биха му послужили за предизвикване на външни явления, с които да може да конкурира кой да е напреднал в своето изкуство факир.
Във външния живот на тази земя всеки истински духовен Майстор е подвластен на същите природни закони, на които се подчиняват и останалите хора; той отдавна се е доброволно отказал да използва силите, с чиято помощ би трябвало, като открито или тайно действуващ факир, да добие славата на вълшебник.
Ала с цената на този отказ той е получил една сила, обединяваща под своята власт — подобно на царицата в пчелния кошер — безброй други сили, които чрез нея служат единствено на волята на Майстора, но на всеки друг биха неизбежно донесли само гибел.
Наистина тази висша сила простира действието си, заедно с останалите подчинени и сили, чак до външния свят на физически-сетивните явления, макар произходът им да не се забелязва вече тук, но плоскостта на действие, в която тези сили могат да бъдат задвижени от един истински духовен Майстор, е затворена за всички, които за разлика от него не са родени и усъвършенствувани в течение на дълги години обучение като Светещи на Прасветлината.
Всеки човешки дух на тази земя прониква несъзнателно в онази висша сфера и това именно прави възможно всички човеци да бъдат достигнати оттам.
Ала докато за повечето хора едно „внушение“ от онази сфера не води до никакви резултати, понеже духовните им органи остават в нещо като трупно вцепенение, във всеки период от време има и немалко човеци, чиито по-висши духовни органи са вече дейни, макар това да не се регистрира още от земното съзнание.
Тези напреднали вече люде, постигнали чрез собствена работа върху себе си един вид спонтанна, несъзнателна дейност на духовните си органи, образуват — въпреки че това не достига и до тяхното земно съзнание — истинския кръг на хората, изпитващи въздействието на „Майсторите“, на Светещите в Прасветлината.