— Този беше първият наистина голям — обади се Ема. — Искам да кажа, досега съм виждала само няколко с такива размери. Те обикновено не излизат от океана.
Джейс и Клеъри се спогледаха.
— Има ли нещо, което трябва да знаем? — попита Ема. — Да не би да колекционирате особено големи морски демони, за да украсите стените на Института или нещо такова?
Джейс се приведе напред, подпрял лакти на масата. Имаше спокойно, котешко лице и непроницаеми кехлибарени очи. Веднъж Клеъри бе казала, че когато го видяла за първи път, си помислила, че прилича на лъв. Ема също го виждаше — лъвовете изглеждаха толкова спокойни и почти мързеливи, докато не изригнеха в действие.
— Май трябва да поговорим защо сме тук.
— Мислех, че сте тук заради Кит — каза Джулиън. — Понеже е Херондейл и така нататък.
Откъм горното ниво долетя шумолене и далечно мърморене. През последните няколко нощи Тай спеше пред вратата на Кит — странно държание, което никой не беше изкоментирал. Ема предполагаше, че Тай намира Кит за необикновен и интересен, така както някога намираше пчелите и гущерите за необикновени и интересни.
— Отчасти — отвърна Джейс. — Идваме направо от заседание на Съвета в Идрис. Ето защо ни отне толкова дълго да се появим, въпреки че, щом научих за Кит, исках да дойдем възможно най-бързо. — Той се отпусна назад и преметна ръка върху облегалката на стола. — Няма да се изненадате да научите, че доста обсъждахме ситуацията с Малкълм.
— Имаш предвид ситуацията, в която върховният магьосник на Лос Анджелис се оказа масов убиец, практикуващ черна магия? — В гласа на Джулиън беше спотаено много. Клейвът изобщо не беше заподозрял Малкълм, одобрил бе назначаването му за върховен магьосник, не беше направил нищо, за да спре убийствата, които той извършваше. Семейство Блекторн го бяха сторили.
От горното ниво отново се разнесе кикот и Даяна се прокашля, за да скрие усмивката си.
— Извинявам се — каза тя на Джейс и Клеъри. — Мисля, че имаме мишки.
— Аз нищо не чух — заяви Джейс.
— Просто се учудихме, че заседанието на Съвета приключи толкова бързо — обади се Ема. — Мислехме, че може да се наложи да дадем показания. За Малкълм и всичко, което се случи.
Ема и семейство Блекторн и преди бяха давали показания пред Съвета. Преди години, след края на Тъмната война. Не беше преживяване, което Ема изгаряше от желание да повтори, но това би било възможност за тях да представят своята версия на случилото се. Да обяснят защо бяха обединили усилията си с феите, в разрез с изричните наредби на Студения мир. Защо бяха разследвали върховния магьосник на Лос Анджелис, Малкълм Фейд, без да уведомят Клейва; какво бяха сторили, когато бяха открили, че той носи отговорността за ужасните престъпления.
Защо Ема го беше убила.
— Вече казахте на Робърт… на инквизитора — отвърна Клеъри. — Той ви повярва. Даде показания от ваше име.
Веждите на Джулиън подскочиха. Робърт Лайтууд, инквизиторът на Клейва, не беше особено топъл и дружелюбен мъж. Бяха му разказали какво се бе случило, защото бяха принудени, но той не беше от хората, от които би очаквал услуга.
— Робърт не е толкова лош — каза Джейс. — Наистина. Поомекнал е, откакто стана дядо. Пък и факт е, че Клейвът се интересуваше от вас далеч по-малко, отколкото от Черната книга.
— Очевидно никой дори не е осъзнал, че тя е била в библиотеката тук — добави Клеъри. — Корнуолският институт е прословут със забележително богатата си колекция от книги за черна магия — оригиналния „Malleus Maleficarum", „Daemonatia". Мислели са си, че е там, надлежно заключена.
— Някога семейство Блекторн оглавяваше Корнуолския институт — каза Джулиън. — Може би баща ми я е взел със себе си, когато бил поставен начело на тукашния Институт. — Изглеждаше разтревожен. — Макар че нямам представа за какво му е била.
— Може би Артър я е донесъл — предположи Кристина. — Нали знаете колко се интересува от древни книги.
Ема поклати глава.
— Не може да е бил той. Книгата трябва да е била тук, когато Себастиан нападна Института… преди Артър да дойде.
— До каква степен нежеланието им да бъдем там, за да свидетелстваме, се дължеше на това, че обсъждаха дали да ми бъде позволено да остана? — попита Марк.
— До известна — призна Клеъри, срещайки погледа му директно. — Ала, Марк, за нищо на света нямаше да им позволим да те върнат на Лова. Всички щяха да се възпротивят.
Диего кимна.
— Клейвът го обсъди и са съгласни Марк да остане тук със семейството си. Първоначалното им нареждане забраняваше на ловците на сенки да отидат да го търсят, но ти се върна сам, така че заповедта не е била нарушена.