Марк кимна сковано. От самото начало като че ли изобщо не харесваше Съвършения Диего.
— И вярвай ми — добави Клеъри, — ужасно бяха доволни да се възползват от тази вратичка. Според мен дори онези, които най-силно ненавиждат феите, съчувстват на Марк за преживяното.
— Не и на Хелън? — попита Джулиън. — Споменаха ли нещо за нейното връщане?
— Нищо — отвърна Джейс. — Съжалявам. Отказват да чуят за това.
Изражението на Марк стана каменно. В този миг Ема съвсем ясно виждаше воина у него, тъмната сянка на бойните полета, из които Дивият лов вилнееше, онзи, който бродеше между телата на убитите.
— Ние няма да се откажем — увери ги Даяна. — Това, че ти си тук, е победа, Марк, и ние ще се възползваме от нея. Ала точно сега…
— Какво се случва точно сега? — попита Марк. — Кризата не отмина ли?
— Ние сме ловци на сенки — каза Джейс. — Ще откриеш, че кризата никога не отминава.
— Точно сега — продължи Даяна, — Съветът приключи обсъждането на факта, че големи морски демони са били забелязани по цялото крайбрежие на Калифорния. Рекорден брой. През последната седмица са били забелязани повече, отколкото през последното десетилетие. Този демон тютида не е бил случайност.
— Смятаме, че е, понеже тялото на Малкълм и Черната книга все още са в океана — добави Клеъри. — Смятаме, че е възможно да е и заради магиите, които Малкълм е направил приживе.
— Ала смъртта на един магьосник разваля направените от него магии — възрази Ема. Мислите й се насочиха към Кит. Защитните магии, с които Малкълм беше обградил дома на семейство Рук, бяха изчезнали в мига, в който той загина. След броени часове мястото беше нападнато от демони. — След като той умря, отидохме в къщата му, за да потърсим доказателства за това, какво е правил. От мястото бе останала само купчина изгорели отломки.
Джейс беше изчезнал под масата. Появи се отново миг по-късно, стиснал Чърч, котарака, който живееше в Института на непълен ден. Чърч беше протегнал лапи право напред и изглеждаше ужасно доволен.
— И ние мислехме същото — каза Джейс, слагайки котарака в скута си. — Но според Магнус имало магии, които се задействат от смъртта на един магьосник.
Ема впери свиреп поглед в Чърч. Знаеше, че котаракът някога бе живял в Нюйоркския институт, но й се струваше грубо да проявява толкова отявлено предпочитание. Легнал по гръб в скута на Джейс, той мъркаше и не й обръщаше никакво внимание.
— Като аларма — каза Джулиън, — която се задейства, когато вратата се отвори.
— Да. Само че в този случай смъртта е отворената врата — отвърна Даяна.
— И какво е решението? — попита Ема.
— Вероятно ще се нуждаем от тялото му, за да изключим магията, така да се каже — обясни Джейс. — Няма да е зле и ако имахме някаква идея как го е направил.
— Останките от средоточието бяха щателно преровени — каза Клеъри. — Но утре ще прегледаме къщата на Малкълм просто за да сме сигурни.
— Останали са само отломки — предупреди ги Джулиън.
— Отломки, които скоро ще трябва да бъдат разчистени, преди мунданите да са ги забелязали. — Скрити са с магия, но то е временно. Това означава, че мястото ще остане необезпокоено само още няколко дни.
— Пък и няма нищо лошо да хвърлим един последен поглед — допълни Джейс. — Особено след като Магнус ни даде някои идеи какво точно да търсим. — Той почеса ухото на Чърч, но не навлезе в подробности.
— Черната книга е могъщ некромантски предмет — заяви Съвършения Диего. — Възможно е да предизвиква смущения, каквито дори не можем да си представим. Да тласка демоните, обитаващи най-непрогледните морски дълбини, да изпълзят на брега, поставяйки мунданите в опасност. Няколко от тях вече са изчезнали от кея.
— Така че — добави Джейс, — утре тук пристига екип центуриони…
— Центуриони? — В очите на Джулиън лумна паника, изражение на страх и уязвимост, което, предполагаше Ема, само тя можеше да види и което изчезна почти светкавично. — Защо?
Центуриони. Елитни ловци на сенки, които се обучаваха в Сколоманса, училище, вдълбано в скалите на Карпатите и заобиколено от ледено езеро. Те изучаваха езотерични науки и бяха експерти по елфите и Студения мир.
Както и очевидно по морските демони.
— Това е отлична новина — заяви Съвършения Диего. Естествено, че щеше да го каже, помисли си Ема, а той докосна самодоволно значката на рамото си. — Те ще открият и тялото, и книгата.