Това бе достатъчно, за да го изпрати при оръжията, ръцете му бяха нетърпеливи за каквото и да било оръжие, което да му позволи да се изгуби в тренировка. Някога Даяна притежаваше оръжеен магазин в Идрис и в Института винаги имаше безукорно подреден избор от оръжия, с които да тренират: едноостри гръцки махайри, викингски спати, двуостри клеймори, цвайхендери и дървени японски бокени, които се използваха единствено в тренировка.
Мислите му се насочиха към оръжията на феите. Към меча, който носеше в Дивия лов. Феите не използваха нищо, направено от желязо, защото оръжия и инструменти, изработени от желязо, ги разболяваха. Мечът, който бе носил в Лова, бе направен от рог и бе лек в ръката му. Лек като елфическите стрели, които бе изпращал с лъка си. Лек като вятъра под копитата на коня му, като въздуха около него, когато яздеше.
Взе един клеймор от полицата и го завъртя изпитателно в ръката си. Усети, че е изкован от стомана (не съвсем желязо, ала все пак — желязна сплав), макар да нямаше същата реакция към желязото, каквато имаха пълнокръвните елфи.
Мечът тежеше в ръката му. Ала толкова много неща му се струваха тежки, откакто се беше върнал у дома. Очакванията на другите. Това, колко много обичаше семейството си.
Дори това, че бе обвързан с Ема. Той вярваше на Ема. Не поставяше под съмнение правилността на постъпката й — ако тя вярваше, че е така, той вярваше в нея.
Ала лъжите не му се удаваха естествено, а най-силно ненавиждаше да лъже семейството си.
— Марк?
Беше Клеъри, следвана от Джейс. Срещата в библиотеката явно беше свършила. И двамата бяха в бойно облекло; червената коса на Клеъри грееше като петно от кръв на фона на черните й дрехи.
— Тук съм — каза Марк, връщайки меча, който държеше, на мястото му. През прозорците се процеждаше бяла светлина — пълната луна бе високо в небето и рисуваше пътека върху морето, от мястото, където целуваше хоризонта, до ръба на брега.
Джейс все още не беше казал нищо; просто гледаше Марк с полупритворени златни очи, като ястреб. Марк си спомни Клеъри и Джейс такива, каквито бяха, когато ги срещна малко след като беше отвлечен от Дивия лов. Криеше се в тунелите край Двора на феите, когато те се приближиха до него и сърцето му едва не се бе пръснало от болката да ги види. Ловци на сенки, които вървяха през опасностите на елфическото царство, с гордо вдигнати глави. Те не бяха изгубени; не бягаха. Не се страхуваха.
Тогава се беше зачудил дали някога отново щеше да има тази гордост, тази липса на страх. Дори когато Джейс бе пъхнал магическата светлина в ръката му, дори когато му бе прошепнал: „Покажи им от какво тесто са замесени ловците на сенки; покажи им, че не се боиш. Можеш да се справиш", Марк се боеше до болка.
Не за себе си. За семейството си. Как щяха да се справят в един свят, в който бушуваше война, без той да е до тях, за да ги брани?
Учудващо добре, оказало се бе. В крайна сметка не бяха имали нужда от него. Защото бяха имали Джулс.
Джейс се настани на един перваз. Беше по-голям от първия път, в който Марк го беше срещнал. По-висок, по-широкоплещест, макар и все така изящен. Говореше се, че дори кралицата на феите бе останала впечатлена от външния вид и маниерите му, а елфическите благородници рядко се впечатляваха от човеци. Пък били те и ловци на сенки.
Макар че понякога и това се случваше. Собственото му съществуване бе доказателство за това. Майка му, лейди Нериса от Двора на феите, бе обичала нефилимския му баща.
— Джулиън не иска в Института да се настанят центуриони — подхвърли Джейс. — Нали?
Марк ги изгледа подозрително.
— Нямам представа.
— Марк няма да ни издаде тайните на брат си, Джейс — каза Клеъри. — Ти би ли издал тайните на Алек?
Прозорецът зад Джейс бе висок и толкова прозрачен, че понякога Марк имаше чувството, че би могъл да излети през него.
— Може би, ако беше за негово добро — отвърна Джейс.
Клеъри издаде не особено изискан звук на съмнение.
— Марк — каза тя. — Нуждаем се от помощта ти. Имаме някои въпроси за земята на елфите и двата Двора, за физическите им очертания, а никъде не можем да открием отговор, нито дори в Спираловидния лабиринт или в Сколоманса.