Не че го спомена по име.
Когато приключи, феята поклати глава.
— Трябва да се обърнеш към някой магьосник. Те си имат вземане-даване с ловците на сенки. Аз не го правя. Нямам никакво желание да си навлека неприятности с някой от Дворовете или с Клейва.
— Не е нужно никой да научава за това — увери я Джулиън. — Ще ти платя добре.
— Дете. — В гласа й се долавяше нотка на съжаление. — Мислиш си, че можеш да опазиш нещо в тайна от целия Долен свят? Мислиш си, че Пазарът вече не кипи от новината за гибелта на Пазителя и смъртта на Джони Рук? От факта, че вече си нямаме върховен магьосник? Изчезването на Анселм Найтшейд… въпреки че беше ужасен мъж… — Тя поклати глава. — Не биваше да идваш тук. Не е безопасно за никого от двама ви.
Кит изглеждаше объркан.
— Имаш предвид него — каза той, кимвайки към Джулиън. — Не е безопасно за него.
— Нито за теб, мъничкия ми — разнесе се дрезгав глас зад тях.
Двамата се обърнаха и видяха пред себе си нисък мъж с болезнено белезникава кожа. Носеше сив вълнен костюм от три части, в който сигурно се пържеше от жега в това горещо време. Косата и брадата му бяха тъмни и грижливо оформени.
— Барнабас — примига Кит. Джулиън забеляза как Хаясинт се сви лекичко зад сергията си. Зад Барнабас се беше събрала малка тълпа.
Ниският мъж пристъпи напред.
— Барнабас Хейл — представи се и протегна ръка. В мига, в който пръстите му се обвиха около тези на Джулиън, той усети как мускулите му се напрягат. Единствено слабостта на Тай към гущерите и змиите и това, че неведнъж му се беше налагало да ги изнася от Института и да ги изхвърля в тревата навън, му попречи да дръпне ръката си.
Кожата на Барнабас не беше бледа — тя беше като броня от застъпващи се белезникави люспи. Очите му бяха жълти и гледаха Джулиън развеселено, сякаш очакваше да прибере рязко ръката си. Люспите до кожата на Джулиън бяха като гладки, студени камъчета; не бяха слузести, но усещането бе, сякаш би трябвало да бъдат. Джулиън задържа ръката му в продължение на няколко дълги мига, преди да я пусне.
— Ти си магьосник.
— Никога не съм твърдял нещо друго — отвърна Барнабас. — А ти си ловец на сенки.
Джулиън въздъхна и вдигна ръкава си на мястото му.
— Предполагам, че нямаше кой знае какъв смисъл да се опитвам да го скрия.
— Никакъв — потвърди Барнабас. — Повечето от нас могат да разпознаят един нефилим в мига, в който го зърнат, пък и всички говорят за младия господин Рук. — Той обърна очите си със зеници като тесни процепи към Кит. — Съжалявам за баща ти.
Кит кимна лекичко.
— Барнабас притежава Пазара на сенките — обясни той. — Или поне притежава земята, на която е разположен, и събира наема за сергиите.
— Точно така — каза Барнабас. — Поради което ще разберете, че говоря напълно сериозно, когато настоявам да си вървите.
— Не създаваме проблеми — каза Джулиън. — Дойдохме по работа.
— Нефилимите нямат работа на Пазара на сенките — отсече Барнабас.
— Според мен ще откриеш, че имат — каза Джулиън. — Един мой приятел неотдавна купи от тук стрели. Оказаха се отровни. Някаква идея за това?
Барнабас размаха месест пръст пред него.
— Ето за какво говоря. Не можете да го изключите, дори да искате, тази ваша убеденост, че имате право да задавате въпроси и да определяте правилата.
— Само че те наистина определят правилата — изтъкна Кит.
— Кит — каза Джулиън с крайчеца на устните си. — Не помагаш.
— Един мой приятел изчезна преди няколко дни — заяви Барнабас. — Малкълм Фейд. Някаква идея за това?
Откъм множеството зад него се разнесе шушукане. Джулиън стисна юмруци до тялото си. Ако беше сам, нямаше да се безпокои — лесно можеше да се отскубне от тълпата и да се върне при колата. Ала сега трябваше да защитава Кит и това щеше да усложни нещата.
— Виждаш ли? — каза Барнабас. — За всяка тайна, която си мислиш, че знаеш, ние знаем друга. Знам какво се случи с Малкълм.
— А знаеш ли какво направи той? — попита Джулиън, очевидно полагайки усилия да контролира гласа си. Малкълм беше убиец, масов убиец. Убивал бе както мундани, така и долноземци. Несъмнено семейство Блекторн не можеха да бъдат обвинявани за неговата смърт. — Знаеш ли защо се случи?
— Виждам просто още един долноземец, загинал от ръцете на нефилимите. Както и Анселм Найтшейд, затворен заради мъничко магия. Какво следва? — Той се изплю в краката му. — Може и да е имало време, когато търпях нефилими на Пазара. Нямах нищо против да им прибирам парите. Но това време отмина. — Погледът на магьосника се плъзна към Кит. — Върви си. И вземи нефилимския си приятел със себе си.