Не че изгаряше от желание да се научи да използва кама — нищо повече от общия интерес, който, предполагаше, повечето тийнейджъри проявяват към смъртоносните оръжия, но дори и така би предпочел да му дадат картечница или огнехвъргачка. Само че камите бяха същински произведения на изкуството, дръжките им — инкрустирани със злато и сребро, и скъпоценни камъни: сини сапфири, алени рубини, искрящи плетеници от тръни, гравирани с платина и черни диаманти.
Кит се сещаше за поне трима души от Пазара на сенките, които биха ги купили от него, без да задават никакви въпроси.
Може би дори четирима.
Съблече дънковото яке, което носеше (не беше сигурен точно на кого от семейство Блекторн беше принадлежало някога — на сутринта, след като дойде в Института, се беше събудил и бе открил току-що изпрана купчина дрехи в долната част на леглото си), и облече едно от подплатените якета. Докато го правеше, зърна отражението си в огледалото в другия край на стаята: рошава руса коса, последната избеляваща синина върху бледата му кожа. Разкопча вътрешния джоб на якето и се залови да го пълни с ками в ножници, избирайки онези, които имаха най-красиво изработени дръжки.
Вратата на оръжейната се отвори. Кит пусна камата, която държеше, обратно на полицата и се обърна рязко. Мислеше, че се е измъкнал от стаята си, без да го забележат, но ако беше научил нещо по време на краткия си престой в Института, то бе, че Джулиън Блекторн забелязва всичко, а братята и сестрите му почти не му отстъпваха в това отношение.
Само че не беше Джулиън. Беше млад мъж, когото Кит виждаше за първи път, макар че у него имаше нещо познато. Беше висок, с разчорлена руса коса и тяло на ловец на сенки — широки рамене и мускулести ръце, а черните линии на руническите Знаци, с които нефилимите се предпазваха, се подаваха изпод яката и ръкавите на тениската му.
Очите му имаха необикновен тъмнозлатен цвят. Носеше тежък сребърен пръстен, както правеха мнозина ловци на сенки. Той повдигна вежди срещу Кит.
— Падаш си по оръжията, а? — попита той.
— Бива си ги. — Кит направи крачка назад, към една от масите, надявайки се камите във вътрешния му джоб да не издрънчат.
Мъжът се приближи до полицата, където Кит беше ровичкал, и взе камата, която той беше пуснал току-що.
— Добър избор. Виждаш ли надписа върху дръжката?
Не, не можеше да каже, че го вижда.
— Направена е от потомците на Уелайнд Ковача, изработил Дюрендал и Кортана. — Мъжът завъртя камата между пръстите си, преди да я върне обратно на мястото й. — Не може да се мери с Кортана, но ками като тази винаги се връщат в ръката ти, след като ги хвърлиш. Доста удобно.
Кит се прокашля.
— Сигурно е страшно скъпа.
— Съмнявам се, че семейство Блекторн възнамеряват да я продадат — отвърна сухо мъжът. — Аз съм Джейс, между другото. Джейс Херондейл.
Направи пауза, сякаш очакваше реакция. Реакция, каквато Кит бе твърдо решен да не му даде. О, да, чувал бе името Херондейл. То като че ли бе единствената дума, която бе чувал през последните две седмици. Това обаче не означаваше, че иска да даде на този мъж — на Джейс — удовлетворението, което той очевидно очакваше.
Мълчанието на Кит като че ли изобщо не впечатли Джейс.
— А ти си Кристофър Херондейл.
— Откъде знаеш? — Кит нарочно говореше с равен, безстрастен глас. Ненавиждаше името Херондейл. Ненавиждаше самата дума.
— Семейната прилика — заяви Джейс. — Приличаме си. Всъщност приличаш на доста от портретите на най-различни Херондейловци, които съм виждал. — Той замълча за миг. — Освен това Ема ми изпрати твоя снимка на телефона.
Ема. Ема Карстерс беше спасила живота на Кит. Оттогава почти не бяха говорили… но разбира се, след смъртта на Малкълм Фейд, върховен магьосник на Лос Анджелис, всичко бе в хаос. Той не беше приоритет за никого от тях, пък и имаше чувството, че тя гледа на него като на малко дете.
— Окей. Аз съм Кит Херондейл. Всички непрекъснато ми го повтарят, но то не означава нищо за мен. — Кит стисна челюст. — Аз съм Рук. Кит Рук.
— Знам какво ти е казал баща ти. Ала ти си Херондейл. И това означава нещо.
— Какво? Какво означава? — попита Кит.
Джейс се облегна на стената, точно под една колекция двуостри шотландски мечове. Кит се надяваше някой от тях да му падне на главата.
— Разбирам, че знаеш за ловците на сенки. Мнозина хора знаят, особено долноземците и мунданите, надарени със Зрението. И именно за такъв си се смятал, нали?