— Ами „мигар"?
— Наказанието за „мигар" е сурово — каза тя. — Ще трябва да влезеш гол в океана пред центурионите.
Марк изглеждаше озадачен.
— И после?
Ема въздъхна.
— Извинявай, забравих. Повечето от нас не обичат да бъдат голи пред непознати. Вярвай ми.
— Наистина ли? Никога не си плувала гола в океана?
— Това е малко по-различен въпрос, но не, не съм. — Тя се облегна до него.
— Трябва да го направим някой ден — каза Марк. — Всички заедно.
— Не мога да си представя как Съвършения Диего си съблича дрехите и скача във водата заедно с нас. Може би само пред Кристина. Може би.
Марк слезе от леглото и се изтегна върху купчината одеяла, които Ема му бе постлала на пода.
— Съмнявам се. Бас държа, че плува с всичките си дрехи. В противен случай ще му се наложи да си свали центурионската значка.
Ема се разсмя и той й се усмихна в отговор, макар да изглеждаше уморен. Тя го разбираше. Не обикновените нефилимски дейности я изморяваха. А преструвките. Навярно беше разбираемо, че двамата с Марк можеха да си починат наистина едва вечер, когато бяха само те двамата и не трябваше да се преструват пред никого.
Това бяха единствените мигове, в които Ема успяваше да се отпусне, след деня, в който Джем й разказа за парабатайското проклятие, как ако се влюбели, парабатаите полудявали и унищожавали себе си и всички, които обичали.
Беше го разбрала незабавно — не можеше да допусне това да се случи. Не и на Джулиън. Не и на неговото семейство, което тя толкова обичаше. Не можеше да си попречи да го обича. То беше невъзможно. Значи, трябваше да накара Джулиън да престане да я обича.
Джулиън сам й беше подсказал как. Думи, прошепнати до кожата й в един рядък миг на уязвимост: ревнуваше от Марк. Ревнуваше, задето Марк може да говори с нея, да флиртува с лекота, докато той трябваше да крие какво изпитва.
Марк се бе облегнал на таблата на леглото до нея, очите му бяха полупритворени. Цветни полумесеци под клепачите, ресниците му — с един тон по-тъмни от косата му. Ема си спомни как го бе помолила да дойде в стаята й. Искам да се преструваш заедно с мен, че се срещаме. Че се влюбваме.
Беше й протегнал ръка и тя бе видяла бурята в очите му. Свирепост, която й напомни, че царството на феите не беше само тучна трева и блянове. Че бе изтъкано от необуздана жестокост, сълзи и кръв, мълнии, които прорязваха нощното небе като нож.
Защо да лъжем? попитал бе той.
За миг Ема бе помислила, че я пита: Защо искаш да изречем тази лъжа? Ала не това бе имал предвид. Беше я попитал: Защо да лъжем, когато можем да го направим истина, това между нас?
Тя бе застанала пред него, пронизвана от болка до дъното на душата си, на всички места, от които бе изтръгнала Джулиън от себе си, сякаш бе откъснала един от крайниците си.
Говореше се, че понякога хората се присъединявали към Дивия лов, след като понесели огромна загуба, предпочитайки да вият от болка под небесата, вместо да страдат мълчаливо в обикновения си, сив живот. Спомняше си как се издига в небето с Марк, ръцете му — обвити около кръста й: беше оставила вятъра да отнесе виковете й, опиянена от свободата на небесния простор, където нямаше болка и тревога, единствено забрава.
И Марк, красив така, както бе красиво нощното небе, предлагащ й същата свобода с протегнатата си ръка. Ами ако мога да го обикна? помисли си тя. Ами ако направя лъжата истина?
Тогава вече нямаше да бъде лъжа. Ако можеше да обикне Марк, това би сложило край на опасността. Джулиън щеше да бъде в безопасност.
Тя бе кимнала. Протегнала му бе ръка.
Мислите й се върнаха към онази нощ в стаята й, отново видя погледа в очите му, когато я беше попитал: Защо да лъжем? Спомни си горещата му прегръдка, пръстите му, обвити около кръста й. Как едва не се бяха препънали в трескавата си забързаност да стигнат по-близо един до друг, сблъсквайки се почти непохватно, сякаш танцуваха и бяха объркали стъпките. Тя бе сграбчила Марк за раменете и се бе повдигнала на пръсти, за да го целуне.
Той беше жилав от времето, прекарано с Лова, не така мускулест като Джулиън, костите на ключицата и раменете му бяха остри под ръцете й. Ала кожата му беше гладка, когато плъзна ръце под яката на тениската му, докосвайки плещите му. А устните му върху нейните бяха топли.
Имаше горчиво-сладък вкус и бе горещ, сякаш имаше треска. Тя инстинктивно дойде по-близо до него; не беше осъзнала, че трепери. Устата му се отвори върху нейната; изучаваше устните й със своите, изпращайки бавни, горещи вълни по тялото й. Целуна крайчеца на устата й, устните му се плъзнаха по челюстта, по бузата й.