А после се отдръпна.
— Ем. — Изглеждаше объркан. — Имаш вкус на сол.
Ема вдигна дясната си ръка, която бе обвила около врата му. Докосна лицето си. Беше влажно. Тя плачеше.
Марк се намръщи.
— Не разбирам. Искаш светът да повярва, че сме двойка и все пак ридаеш, сякаш съм те наранил. Нараних ли те? Джулиън никога няма да ми прости.
Името на Джулиън едва не я уби. Тя се отпусна върху леглото, прегърнала коленете си.
— Джулиън трябва да се справя с толкова много неща — каза тя. — Не мога да допусна да се тревожи за мен. За връзката ми с Камерън.
Наум тя се извини на Камерън Ашдаун, който наистина не бе направил нищо лошо.
— Не е добра връзка. Не е здравословна. Но всеки път щом сложа край, след време отново се връщам към нея. Трябва да престана. И искам Джулиън да не трябва да се тревожи за това. И така вече има толкова много неща — Клейвът ще разследва последиците от смъртта на Малкълм, това, че се замесихме с Двора…
— Шшт. — Марк се настани до нея. — Разбирам.
Протегна се, издърпа едно одеяло и пред учудените очи на Ема го обви около раменете им.
Мислите й се върнаха към Дивия лов, към Марк и Кийрън, подслонили се някъде, плътно загърнати в наметалата си, за да пропъдят студа.
Марк проследи очертанията на скулите й с пръсти, ала това бе приятелски жест. Горещината в целувката им си беше отишла. И Ема се радваше, че е така. Струваше й се нередно да изпитва нещо такова, дори то да бе само бледа сянка на истинското, с другиго, освен с Джулиън.
— Онези, които не са елфи, откриват утеха в лъжите — каза Марк. — Не мога да те съдя. Ще направя това с теб. Няма да те изоставя.
Ема се облегна на рамото му, омаломощяла изведнъж от залялото я облекчение.
— Трябва обаче да кажеш истината на Кристина — добави той. — Тя е най-добрата ти приятелка; не можеш да криеш нещо такова от нея.
Ема кимна. И сама бе възнамерявала да каже на Кристина. Кристина бе единствената, която знаеше за чувствата й към Джулиън и нито за миг не би повярвала, че Ема изведнъж се беше влюбила в Марк. Здравият разум налагаше да й каже и Ема се радваше, че е така.
— Имам й пълно доверие — заяви тя. — А сега… ще ми разкажеш ли за Дивия лов?
Марк заразказва, изтъкавайки история за живот, живян в облаците и в най-безлюдните и скрити места на света. Изоставени градове на дъното на медни каньони. Скелетът на Орадур-сюр-Глан, където двамата с Кийрън бяха преспали в един полуопожарен плевник. Пясък и мирис на море в Кипър, в един запустял курортен град, където през подовете на грандхотели растяха дървета.
Ема постепенно потъна в сън, докато Марк я държеше в прегръдките си и й шепнеше истории. Донякъде за нейна изненада, беше дошъл отново на следващата вечер — така връзката им щяла да изглежда по-убедителна, обяснил бе, но в очите му Ема бе прочела, че компанията му бе харесала толкова, колкото и на нея.
Ето как двамата бяха прекарали заедно всяка нощ от тогава насам, изтегнати върху завивките на пода и разменяйки си истории. Ема му разказваше за Тъмната война, за това как понякога се чувстваше изгубена сега, когато вече не търсеше убиеца на родителите си, а Марк говореше за братята и сестрите си, за това, как двамата с Тай се бяха сдърпали и как се притеснява, че е накарал по-малкия си брат да се чувства така, сякаш не може да разчита на него, защото той всеки момент може да си тръгне.
— Просто му обясни, че може да си тръгнеш, но винаги ще се връщаш при него — рече Ема. — Кажи му, че съжаляваш, задето някога си го накарал да се почувства по този начин.
Марк просто кимна. Така и не разбра дали бе последвал съвета й, но тя бе последвала неговия и бе разказала всичко на Кристина. Беше огромно облекчение и тя няколко часа плака в прегръдките на приятелката си. Дори бе получила разрешение от Джулиън да й обясни ситуацията с чичо Артър, макар и в посъкратен вид… достатъчно, за да разбере точно колко важно бе Джулиън да остане в Института със семейството си. Ема бе помолила Джулиън да й позволи да го направи — ужасно неловък разговор, но Джулиън като че ли бе изпитал облекчение, че още някой ще научи истината.
Искаше й се да го попита дали възнамерява скоро да съобщи истината за Артър на останалите от семейството, ала не можеше. Около Джулиън се бе издигнала стена, която изглеждаше толкова непристъпна, колкото и тръните около замъка на Спящата красавица. Чудеше се дали Марк го беше забелязал, дали някой от останалите го беше забелязал, или тя бе единствената, която го виждаше.