— Да и да — отвърна Клеъри. — Но това невинаги оправя нещата. — Тя се пресегна и като сложи пръст под брадичката на Ема, обърна лицето й към себе си. — Виж, ако има някой, който разбира какво изпитваш, това съм аз. Аз убих Себастиан. Собствения си брат. Забих нож в него. — В този миг Клеъри изглеждаше много по-млада, отколкото беше; за миг сякаш бе на възрастта на Ема. — Все още мисля за него, сънувам го. У него имаше и нещо добро… не много, само зрънце, но то ме преследва и до днес. Този мъничък потенциал, който унищожих.
— Той беше чудовище — каза Ема ужасено. — Убиец, по-лош от Валънтайн, по-лош от когото и да било. Трябваше да го убиеш. Ако не го беше сторила, той буквално щеше да унищожи света.
— Знам. — Клеъри отпусна ръка. — За Себастиан нямаше шанс за изкупление. Ала това не спира сънищата, нали? В тях понякога все още виждам брата, който можех да имам, в един друг свят. Онзи със зелените очи. Ти навярно също виждаш приятеля, за какъвто си мислела Малкълм. Когато хората умрат, сънищата ни за това, какви биха могли да бъдат, не умират с тях. Дори ако нашата ръка е сложила край на живота им.
— Мислех си, че ще бъда щастлива — каза Ема. — През всички тези години единственото, което исках, бе да си отмъстя. Да си отмъстя на онзи, който уби родителите ми. Сега знам какво се е случило с тях и убих Малкълм. Ала единственото, което изпитвам, е… празнина.
— Аз се чувствах по същия начин след края на Тъмната война — каза Клеъри. — Толкова дълго бях прекарала в бягство и битки, и отчаяние. А после нещата отново станаха обикновени. Нямах доверие на това затишие. Свикваме да живеем по един начин, дори ако той е лош или труден. И когато всичко отмине, остава дупка. В природата ни е да се опитваме да я запълним с тревоги и страх. Може да отнеме известно време, докато вместо това я напълним с хубави неща.
За миг Ема прозря през изражението на Клеъри в миналото, спомняйки си момичето, което я беше последвало в една малка стая в Гард, отказало бе да я остави сама и скърбяща и й бе казало: Невинаги героите са тези, които печелят. Понякога те губят. Ала продължават да се бият. Не се предават.
Именно това ги прави герои.
Точно тези думи бяха помогнали на Ема да преживее някои от най-трудните моменти в живота си
— Клеъри, може ли да те попитам нещо?
— Разбира се. Всичко.
— Найтшейд — каза Ема. — Нали се сещаш, вампирът…
Клеъри изглеждаше учудена.
— Главният вампир на Лос Анджелис? Онзи, за когото открихте, че е използвал тъмна магия.
— Вярно беше, нали? Наистина използваше забранени магии?
Клеъри кимна.
— Разбира се. Всичко в ресторанта му беше тествано. Определено използваше магия. Сега нямаше да е в затвора, ако не беше така! — Тя сложи лекичко ръка върху тази на Ема. — Знам, че Клейвът понякога е ужасен. Но в него има много хора, които се опитват да бъдат справедливи. Анселм наистина беше от лошите.
Ема кимна безмълвно. Та нали в действителност не се съмняваше в Анселм.
А в Джулиън.
Устните на Клеъри се извиха в усмивка.
— Е, добре, стига с тези скучни неща — заяви тя. — Разкажи ми нещо интересно. От цяла вечност не си споделяла нищо за любовния си живот. Все още ли излизаш с онзи Камерън Ашдаун?
Ема поклати глава.
— Аз… излизам с Марк.
— Марк? — Клеъри я зяпна така, сякаш Ема току-що й беше връчила двуглав гущер. — Марк Блекторн?
— Не, друг Марк. Естествено, че Марк Блекторн. — В гласа на Ема се прокраднаха отбранителни нотки. — Защо не?
— Просто… никога не бих си ви представила заедно. — Клеъри определено изглеждаше поразена.
— Е, с кого си ме представяше тогава? С Камерън?
— Не, не c него. — Клеъри сви крака до гърдите си и отпусна брадичка върху коленете си. — Именно там е работата. Искам да кажа… онзи, с когото си те представях, то няма смисъл. — Срещнала объркания поглед на Ема, тя наведе очи. — Предполагам, че не е нищо. Ако си щастлива с Марк, и аз се радвам за теб.
— Клеъри, какво не ми казваш?
Възцари се дълго мълчание, през което Клеъри се взираше в тъмната вода. Най-сетне тя проговори:
— Джейс ме помоли да се омъжа за него.
— О! — Ема вече бе разтворила ръце, за да я прегърне, когато видя изражението й и замръзна. — Какво не е наред?
— Отказах му.
— Отказала си му? — Ема отпусна ръце. — Но вие сте тук… заедно… не сте ли все още…?
Клеъри се изправи. Застана на ръба на покрива и се загледа към морето.