— Да, приятели сме. — Устните на Клеъри потръпнаха в крайчетата. — Защо?
Джейс започна да придобива лилав цвят и Клеъри го тупна по гърба. Чърч заспа, с вирнати във въздуха крака.
— Бих искал да му задам някои въпроси — обясни Диего. — Мисля, че от него ще излезе добър обект за една студия за Спираловидния лабиринт.
— Точно сега е доста зает покрай Макс и Рафаел — рече Клеъри. — Искам да кажа, би могъл да го попиташ…
— Кой е Рафаел? — попита Ливи.
— Вторият им син — обясни Джейс. — Току-що си осиновиха едно момченце в Аржентина. Ловец на сенки, изгубил родителите си в Тъмната война.
— В Буенос Айрес! — възкликна Ема, обръщайки се към Джулиън. — Когато го видяхме у Малкълм, Магнус спомена, че Алек е в Буенос Айрес и че той отива при него. Ето какво са правили.
Джулиън кимна, но не я погледна, за да потвърди общия им спомен. Не би и трябвало да го очаква, напомни си Ема. Джулиън още дълго занапред нямаше да бъде такъв, какъвто тя си го спомняше. Ако някога изобщо станеше отново такъв.
Усети, че се изчервява, макар че никой не забеляза, освен Кристина, която й отправи загрижен поглед. Диего я беше прегърнал през раменете, ала нейните ръце бяха отпуснати в скута й. Тя помаха лекичко на Ема, само с връхчетата на пръстите си.
— Няма да е зле да се върнем към настоящия проблем — обади се Даяна. — Ако останките на демоните от вида Макара издържат на сушата само ден-два…
— Значи, демонът е бил в къщата на Малкълм съвсем наскоро — довърши Ливи. — Доста след смъртта му.
— Което е странно — каза Джулиън, хвърляйки поглед към книгата. — Това е дълбоководен демон, доста смъртоносен и много голям. Нещо подобно едва ли би останало незабелязано. Освен това, невъзможно е да е търсил нещо в рухналата къща.
— Кой знае за какво жадува един морски демон — подхвърли Марк.
— Ако приемем, че не се е опитвал да се докопа до колекцията на Малкълм от елегантни ръкавици за пипала — каза Джулиън, — трябва да допуснем, че най-вероятно е бил призован. Демоните от вида Макара не излизат просто така на сушата. Те се спотайват на дъното на океана и понякога потапят цели кораби.
— Значи, си имаме работа с друг магьосник — предположи Джейс. — Някой, който е работил с Малкълм.
— Катарина не вярва, че Малкълм е работил с някого — каза Даяна. — Беше приятел с Магнус, но иначе си беше малко единак… по обясними причини, както се оказва.
— Но ако все пак е работил с друг магьосник, едва ли би го обявил на всеослушание — изтъкна Диего.
— Определено изглежда така, сякаш Малкълм е бил твърдо решен да продължи да създава неприятности и от отвъдното, ако му се случи нещо — каза Даяна.
— Е, пипалото не беше единственото, което открихме — обади се Кристина. — Марк, покажи им ръкавицата.
Ема вече я беше видяла, на връщане от къщата на Малкълм, но и тя, както всички останали, се наведе, за да я разгледа, когато Марк я извади от джоба на якето си и я сложи върху масата.
— Символът на краля на тъмните феи — каза Марк. — Подобна ръкавица е нещо рядко. Кийрън носеше такива, когато дойде в Лова. Понякога разпознавах братята му, по време на елфическите празненства, по наметалата и ръкавиците им като тази.
— Значи, е странно Малкълм да има такава — отбеляза Ливи. Ема забеляза, че Тай не беше до нея; да не би да беше отишъл между книгите?
— Никой елфически принц не би се разделил доброволно с нещо подобно — каза Марк. — Освен ако не е в израз на особено благоразположение или за да скрепи обет.
Даяна се намръщи.
— Знаем, че Малкълм работеше с Ярлат.
— Само че той не беше принц. Нито дори благородник — възрази Марк. — Ръкавицата навежда на мисълта, че Малкълм е сключил сделка със самия Двор на тъмните елфи.
— Знаем, че преди години се е обърнал към краля — напомни Ема. — Именно кралят му е дал стиха, с чиято помощ да съживи Анабел. „Първо пламък, след него — порой и вода…"
–,….а накрая — на Блекторн кръвта" — довърши Джулиън вместо нея.
И за малко да стане именно така. За да възкреси Анабел, Малкълм се нуждаеше да принесе в жертва някой от рода Блекторн. Така че беше отвлякъл Тави и едва не го беше убил. Ема я побиваха тръпки само при спомена за това.
— Ала по онова време прекършената корона не е била символът на краля — обясни Марк. — Този е едва от началото на Студения мир. Времето тече различно в царството на елфите, но… — Той поклати глава, сякаш за да каже: но не чак толкова различно. — Боя се.
Джейс и Клеъри се спогледаха. Канеха се да отидат в царството на феите, нали така, за да търсят някакво оръжие? Ема се приведе напред, с намерението да ги попита какво знаят, но преди да успее да го направи, звънецът на Института отекна из къщата.