Те се спогледаха, изненадани. Тави обаче бе този, който проговори пръв, вдигайки глава от ъгъла, в който си играеше.
— Кой е там?
Ако имаше нещо, в което Кит го биваше, то бе да се измъква незабелязано. Правеше го, откакто се помнеше, докато баща му се срещаше в дневната им с нетърпеливи магьосници или нервни върколаци.
Така че не беше кой знае какво предизвикателство да се изнесе от библиотеката, докато останалите говореха и похапваха китайска храна. Клеъри имитираше някой, наричан инквизитора, и всички се смееха. Кит се зачуди дали не им се струва странно да подкрепят управленски пост, чието название навяваше мисли за изтезания.
Вече няколко пъти беше идвал тук — това беше една от любимите му стаи, наистина уютна със сините си стени и голяма мивка. А и хладилникът беше добре зареден. Предполагаше, че ловците на сенки сигурно често огладняват, като се имаше предвид колко много тренират.
Зачуди се дали и той щеше да е принуден да тренира непрекъснато, ако станеше ловец на сенки. Зачуди се дали един ден и той щеше да има такива мускули и плочки на корема, и всичко останало, като Джулиън и Джейс. В момента беше по-скоро жилав, като Марк. Вдигна тениската си и погледна гладкия си стомах. Нито следа от плочки.
Пусна тениската и извади пластмасова кутия с курабии от хладилника. Дали пък нямаше да успее да подразни ловците на сенки, като откаже да тренира и просто си седи и се тъпче с въглехидрати. Правя ви напук, ловци на сенки, помисли си, докато отваряше капака на кутията и пъхаше една курабия в устата си. Подигравам ви се с моя апетит за захар.
Остави вратата на хладилника да се затвори и едва не извика на глас. Преглътна инстинктивно курабията и зяпна.
Тай Блекторн стоеше в средата на кухнята, напъхал ръце в джобовете си, а слушалките висяха около врата му.
— Тези си ги бива, но аз предпочитам онези с карамел.
Всякакви мисли за курабиен бунт изхвърчаха от главата на Кит. Въпреки че спеше пред стаята му, досега Тай почти не беше разговарял с него. Най-многото, което му беше казал, вероятно бе докато бе опрял нож до врата му в къщата на семейство Рук, а Кит не смяташе, че това може да се брои за разговор.
Кит остави кутията на плота. Отново изпита чувството, че Тай го изучава, може би броеше плюсовете и минусите му или нещо такова. Ако беше някой друг, Кит вероятно би се опитал да улови погледа му, но знаеше, че Тай няма да го погледне право в очите. Беше някак успокояващо да не трябва да се притеснява за това.
— На ръката ти има кръв — каза Тай. — Забелязах го по-рано.
— А, да. — Кит сведе поглед към ожулените си кокалчета. — Нараних си ръката на Пазара на сенките.
— Как? — попита Тай, облягайки се на плота.
— Цапардосах една табела — обясни Кит. — Бях ядосан.
Веждите на Тай подскочиха. Имаше интересни вежди, лекичко заострени на върха, като обърнато наопаки V, и много черни.
— Почувства ли се по-добре?
— Не — призна си Кит.
— Аз мога да го оправя. — Тай извади един от магическите моливи на нефилимите от джоба си. Стилита, така им казваха. Протегна ръка.
Кит предполагаше, че би могъл да откаже, както бе сторил в колата, когато Джулиън му беше предложил същото. Само че не го направи. Протегна доверчиво ръка, с китката нагоре, излагайки сините си вени пред момчето, което неотдавна бе опряло нож в гърлото му.
Пръстите на Тай бяха хладни и внимателни, докато поемаха ръката на Кит, за да я задържат неподвижно. Имаше дълги пръсти… като всички ловци на сенки, забелязал бе Кит. Може би беше свързано с нуждата да боравят с цял куп оръжия. Кит бе достатъчно погълнат от тези мисли, за да потръпне само лекичко, когато стилито се плъзна по ръката му, оставяйки след себе си усещане за горещина, сякаш някой беше прокарал ръката му над пламъка на свещ.
Тай беше навел глава и косата падаше пред лицето му. Когато свърши, прибра стилито и пусна китката на Кит.
— Погледни си ръката.
Кит обърна дланта и видя как разкъсаната кожа на кокалчетата зараства пред очите му. Той се взря в черния Знак, нарисуван под лакътя му. Зачуди се кога ли ще започне да избледнява. Плашеше го лекичко — ярко доказателство, че всичко това бе вярно. Че действително беше ловец на сенки.
— Доста готино — призна. — Може ли да излекувате абсолютно всичко? Като диабет или рак?
— Някои заболявания — да. С рака невинаги се получава. Майка ми умря от това. — Тай пъхна стилито в джоба си. — Ами твоята майка? И тя ли е била нефилим?