— Мисля, че е с Ливи и Тай — отвърна Ема. — Изпратих Друзила да го намери.
— Ето ме.
Кит, руса сянка с ръце в джобовете, отвори задната врата на Института с рамо. Лека стъпка, помисли си Джулиън. Нещо присъщо на ловците на сенки. Баща му беше крадец и лъжец. Те също имаха тиха стъпка.
— Имаме нещо за теб, Кристофър — каза Джейс, необичайно сериозно. — Или поне, Клеъри има.
— Заповядай. — Клеъри пристъпи напред и пусна в ръцете на Кит нещо, което проблесна със сребристо сияние. — Семейният пръстен на рода Херондейл. Принадлежал е на Джеймс Херондейл, преди да премине у Джейс. Джеймс беше близък с неколцина Блекторновци, докато беше жив.
Изражението на Кит беше непроницаемо. Той сви длан около пръстена и кимна. Клеъри го докосна по бузата. Беше майчински жест и за миг на Джулиън му се стори, че видя как по лицето на Кит пробяга уязвимост.
Ако момчето имаше майка, даде си сметка, никой от тях не знаеше нищичко за нея.
— Благодаря. — Кит си сложи пръстена и като че ли се изненада, когато той му пасна. Семейните пръстени на нефилимите винаги пасваха — това бе част от магията им.
— В случай че обмисляш да го продадеш — заяви Джейс, — на твое място не бих го направил.
— И защо не? — Кит вдигна глава. Сини очи се взряха в златни. Цветът на очите им беше различен, ала онова, което ги обрамчваше, бе едно и също: формата на клепачите, острите скули и зорките ъгли на лицата им.
— Просто не бих го направил — натърти Джейс. Кит сви рамене, кимна и изчезна обратно в Института.
— Защо се опитваше да го изплашиш? — попита Ема в мига, в който вратата се затвори зад него.
Джейс се ухили.
— Благодари на Марк за помощта — каза и я притегли за прегръдка, разрошвайки косата й. Следващите няколко минути бяха бъркотия от прегръдки и сбогувания; Клеъри им обеща да праща огнени съобщения винаги, когато може, Джейс още веднъж се увери, че знаят номера на Алек и Магнус, в случай че срещнат неприятности.
Никой не спомена дребната подробност, че имаха Клейва, в случай че срещнат неприятности. Ала Клеъри и Джейс от ранна възраст се бяха научили да гледат на Клейва с известно подозрение и годините не бяха притъпили подозрителността им.
— Не забравяй какво те помолих на покрива — тихо каза Клеъри на Ема, сложила ръце на раменете й. — Какво ми обеща.
Ема кимна, с необичайно сериозно изражение. Клеъри се извърна от нея и вдигна стилито си, готвейки се да отвори Портал, който да ги отведе в царството на феите. Тъкмо когато под ръцете й заструиха сенки и очертанията на вратата започнаха да блещукат на фона на сухия въздух, вратата на Института отново се отвори рязко.
Този път беше Дру; кръглото й личице беше притеснено и тя усукваше една от плитките около пръста си.
— Ема, май ще е най-добре да дойдеш — каза тя. — Нещо стана с Кристина.
Нямаше да играе глупавата им игра на шпиониране, помисли си Кит. Колкото и да изглеждаше, че се забавляват, скрити зад перилата, наблъскани в един ъгъл на втория етаж, откъдето се виждаше преддверието на Института.
Играта включваше най-вече опити да разберат какво си говорят хората долу само по езика на тялото и жестовете им. Ливи беше безкрайно изобретателна, способна да си представи драматични сценарии между хора, които вероятно просто си бъбреха за времето — вече беше решила, че хубавото азиатско момиче със звездите на якето е влюбено в Джулиън и че двама от другите центуриони бяха шпиони на Клейва.
Тай по-рядко изказваше мнение, но Кит подозираше, че неговите предположения бяха по-близо до истината. Страшно го биваше да забелязва малките подробности, като кой семеен символ върху чие яке беше и какво означаваше това за произхода им.
— Какво мислиш за Съвършения Диего? — попита Ливи Кит, когато той се върна, след като се сбогува с Клеъри и Джейс. Беше присвила колене до тялото си, прегърнала дългите си крака с ръце. Къдравата й опашка подскачаше върху раменете й.
— Самодоволно копеле — отсече Кит. — Косата му е прекалено хубава. Нямам доверие на хора, чиято коса е толкова хубава.
— Според мен момичето с кока му е ядосано — каза Тай, привеждайки се към перилата. Деликатното му лице сякаш се състоеше само от остри върхове и ъгли. Кит проследи погледа му и видя Диего, потънал в разговор със светлокожо момиче, което ръкомахаше оживено.
— Пръстенът. — Ливи улови ръката на Кит и я обърна. Пръстенът на Херондейл проблесна върху пръста му. Кит вече беше забелязал изящните птици с разперени крила, гравирани по протежение на цялата халка. — Джейс ли ти го даде?