— Спомняш ли си — попита Ема, — преди отново да видиш Диего, каза, че би трябвало да отидем заедно в Мексико? Да прекараме една година там?
Кристина кимна.
— Ще мине още време, докато съм в състояние да пътувам — продължи Ема. — Навършвам осемнайсет години едва през зимата. Но когато го направя…
Да се махне от Лос Анджелис. Да прекара цяла година с Кристина, в учене, тренировки и пътуване.
Без Джулс. Ема преглътна от болката, надигнала се при тази мисъл. Болка, с която щеше да е принудена да се научи да живее.
— Много би ми харесало — увери я Кристина. Слънцето вече бе само златен сърп. — Наистина бих искала да го направим. И може би да забравя Диего.
— Ала тогава, заедно с лошите, ще трябва да забравиш и всички хубави неща. — Ема преплете пръсти с тези на Кристина. — Той не е правилният човек за теб. Не е достатъчно силен. Непрекъснато те разочарова. Знам, че те обича, но това не е достатъчно.
— Очевидно не съм единствената, която обича.
— Може би е започнал да излиза с нея, за да те забрави — предположи Ема. — А после успя да те спечели обратно, въпреки че не го е очаквал, и не е знаел как да скъса с нея.
— Ама че идиот — заяви Кристина. — Искам да кажа, ако беше вярно, а то не е.
Ема се засмя.
— Е, добре де, и аз не го вярвам. — Тя се приведе напред. — Виж, защо просто не ми позволиш да му дръпна един бой заради теб. Ще се почувстваш много по-добре.
— Ема, не. Да не си го докоснала с пръст. Говоря сериозно.
— Бих могла просто да го понаритам — предложи Ема. — Краката ми са не по-малко смъртоносни. — Тя ги размърда.
— Обещай ми, че няма да го докоснеш. — Кристина я погледна толкова свирепо, че Ема вдигна отбранително свободната си ръка.
— Добре, добре, обещавам. Няма да докосна Съвършения Диего.
— И няма да викаш на Зара — добави Кристина. — Тя не е виновна. Сигурна съм, че дори не подозира за моето съществуване.
— В такъв случай мога само да я съжалявам — заяви Ема. — Защото ти си един от най-страхотните хора, които познавам.
Кристина се усмихна. Слънцето вече почти се беше скрило. Цяла година с Кристина, помисли си Ема. Цяла година далеч от всичко, от всички, които й напомняха за Джулс. Една година, за да забрави. Стига да бе в състояние да издържи.
Кристина ахна.
— Виж, ето го!
В небето лумна зелена светлина. Ема затвори очи и си намисли желание.
Когато се върна в стаята си, Ема с изненада откри Марк и Джулиън да я чакат там, седнали в двата края на леглото, скръстили ръце на гърдите си.
— Как е тя? — попита Марк в мига, в който вратата се затвори зад Ема. — Кристина, имам предвид.
Погледът му беше разтревожен. Този на Джулиън бе по-суров — имаше непроницаемо, властно изражение, което, знаеше Ема, означаваше, че е ядосан.
— Разстроена ли е?
— Естествено, че е разстроена — отвърна тя. — Според мен не толкова, защото от няколко седмици отново са гаджета, а защото се познават от толкова отдавна. Животът на единия е напълно преплетен с този на другия.
— Къде е тя сега? — попита Марк.
— Помага на Даяна и останалите да приготвят стаите на центурионите. Кой да предположи, че разнасянето на чаршафи и кърпи би могло да разведри когото и да било, но тя ме увери, че ще помогне.
— В Царството на феите бих предизвикал Росалес на дуел заради нещо такова — заяви Марк. — Нарушил е даденото обещание, при това — любовно обещание. Би се изправил срещу мен в битка, стига само Кристина да ми позволи да защитя честта й.
— Забрави — каза Ема. — Кристина ме накара да й обещая, че с пръст няма да го докосна, и съм готова да се обзаложа, че това важи и за вас двамата.
— Искаш да кажеш, че нищичко не можем да направим? — Марк се намръщи; изражението на Джулиън бе също толкова буреносно. Макар да бяха като мрака и светлината, помисли си Ема, в този миг те приличаха на братя повече, отколкото от много време насам.
— Бихме могли да помогнем с оправянето на стаите, та Кристина да може да си легне — предложи Ема. — Диего се е затворил в един от кабинетите със Зара, така че няма особена вероятност тя да се натъкне на него, но малко почивка ще й се отрази добре.
— Ще си отмъстим на Диего, като сгънем кърпите му? — попита Джулиън.
— Строго погледнато, това не са неговите хавлии — изтъкна Ема. — А на приятелите му.
Тя се отправи към вратата и двете момчета я последваха неохотно. Ясно бе, че далеч повече биха предпочели битка на живот и смърт на поляната навън, пред това да застилат леглата на центурионите. Ема също не преливаше от желание — Джулиън много повече го биваше в прането и оправянето на легла от нея.