Отдалечи се от къщата, отправяйки се към редиците диви сливи и елши. Когато дойде по-близо, зърна някаква сянка и замръзна, давайки си сметка, че не беше взела никакво оръжие със себе си. Глупачка, помисли си — пустинята беше пълна с опасности, не всички от които бяха свръхестествени. Пумите не правеха разлика между мундани и нефилими.
Не беше пума. Сянката се приближи и тя се напрегна, а после се отпусна. Беше Марк.
Косата му беше сребристобяла на лунните лъчи. Стъпалата му, подаващи се изпод ръба на дънките, бяха боси. Учудване пробяга по лицето му, когато я забеляза, после се приближи до нея без колебание и сложи ръка на бузата й,
— Ти ли си наистина, или си плод на моето въображение? — попита той. — Мислех си за теб и ето те тук.
Беше съвсем в стила на Марк да каже нещо такова, откровено описание на онова, което изпитваше. Понеже феите не можеха да лъжат, смяташе Кристина, и тъй като бе израснал край тях и се бе научил как да говори за любов с Кийрън, който бе горд и арогантен, ала неизменно честен. Елфите не свързваха истината със слабост и уязвимост, както правеха хората.
Това я изпълни със смелост.
— Аз също си мислех за теб.
Марк прокара палец по скулата й. Дланта му, уловила лицето й в шепа, беше топла до кожата й.
— Какво за мен?
— Изражението ти, когато Зара и приятелите й говореха за долноземците по време на вечерята. Болката ти…
Марк се засмя невесело.
— Би трябвало да го очаквам. Ако през последните пет години бях живял като ловец на сенки, несъмнено щях да съм свикнал с подобни приказки.
— Заради Студения мир?
Той кимна.
— Когато властващите вземат подобно решение, то вдъхва на онези, които вече са изпълнени с предразсъдъци, смелостта да дадат израз на дълбоко спотаяваната си омраза. Смятат, че просто имат куража да изрекат на глас онова, което всички мислят в действителност.
— Марк…
— Според Зара аз съм ненавиждан. — Очите на Марк бяха потъмнели. — Сигурен съм, че баща й е част от онази група, която настоява Хелън да остане заточена на остров Врангел.
— Хелън ще се върне — заяви Кристина. — Сега, когато ти си тук и се би толкова лоялно на страната на нефилимите, несъмнено ще й позволят да се върне.
Марк поклати глава, ала единственото, което каза, бе:
— Съжалявам за Диего.
Кристина вдигна ръка и я сложи върху неговата, пръстите му бяха нежни и хладни като върбови клонки. Изведнъж й се прииска да докосне повече от него, искаше да почувства кожата му под тениската, очертанията на челюстта му, там, където очевидно никога не се бе бръснал и никога нямаше да му се наложи да го направи.
— Не — каза тя. — Всъщност не съжаляваш. Нали?
— Кристина — прошепна Марк, мъничко безпомощно. — Може ли…?
Кристина поклати глава — ако го оставеше да я попита, никога нямаше да успее да му откаже.
— Не може — отвърна тя. — Ема.
— Знаеш, че то не е истинско. Обичам Ема, но не по този начин.
— Ала онова, което тя прави, е важно. — Кристина се отдръпна от него. — Джулиън трябва да го вярва.
Марк я погледна объркано и тя си спомни: той не знаеше.
Не знаеше за проклятието, за това, че Джулиън обича Ема, нито пък, че Ема обича Джулиън.
— Всички трябва да го повярват. Освен това — побърза да добави — да не забравяме за Кийрън. Ти току-що сложи край на връзката си с него. А аз току-що сложих край на връзката си с Диего.
Марк придоби още по-объркано изражение. Кристина предположи, че елфите не бяха възприели човешките идеи за това, че е нужно малко време, за да превъзмогнеш една неуспяла връзка.
Пък и тези идеи може би бяха глупави. Може би любовта си беше любов и намериш ли я, трябва просто да я вземеш. Тялото й определено крещеше на ума й да млъкне: искаше да обвие ръце около Марк, искаше да го прегърне, докато той я прегръщаше, да усети гърдите му до своите, всеки път, когато си поемеше дъх.
Нещо отекна в мрака. Прозвуча като счупването на огромен клон, последвано от протяжен, влачещ се звук. Кристина се обърна рязко, посягайки към своя меч пеперуда. Ала той беше вътре, върху нощното й шкафче.
— Мислиш ли, че е нощният патрул на центурионите? — прошепна на Марк.
Той също се взираше в мрака, присвил очи.
— Не. Това не беше звук на човек. — Той извади две серафимски ками и пъхна едната в ръката й. — Нито пък на животно.