— Е, това доста стеснява кръга на заподозрените — съгласи се Кит. — Виж, ако се нуждаеш от мен, за да ме арестуваш за забавление, държа да отбележа, че това е нещо, което можеш да направиш само веднъж.
— Не искам да те арестувам. Искам партньор. Някой, който разбира от престъпления и хората, които ги извършват, и може да ми помогне.
— Искаш… я чакай, през цялото това време спиш пред стаята ми, защото искаш нещо като Уотсън за своя Шерлок Холмс?
Очите на Тай грейнаха. Все още обхождаха неспокойно Кит, сякаш се опитваше да го разчете, да го проумее, без да среща погледа му, ала това не намаляваше блясъка им.
— Знаеш за тях?
Целият свят знае за тях, почти каза Кит, но вместо това отговори:
— Няма да бъда ничий Уотсън. Не искам да разследвам престъпления. Не ме е грижа за престъпленията. Не ме е грижа дали ги извършват, или не…
— Не мисли за тях като за престъпления. А като за мистерии. Освен това, какво друго можеш да направиш? Да избягаш? И къде ще отидеш?
— Не ме е грижа…
— Не е вярно — каза Тай. — Искаш да живееш. Също като всички останали. Просто не искаш да бъдеш пленник, това е всичко. — Той наклони глава на една страна, очите му бяха бездънни и почти бели на сиянието на руническия камък. Луната се беше скрила зад един облак и това бе единствената светлина.
— Как разбра, че ще избягам тази нощ?
— Защото беше започнал да свикваш тук — отвърна Тай. — Да свикваш с нас. Ала центурионите, тях не ги харесваш. Ливи първа го забеляза. А след онова, което Зара каза днес за теб и Академията… сигурно се чувстваш така, сякаш оттук нататък няма да имаш никакъв глас в онова, което се случва с теб.
Беше учудващо вярно. Кит не бе в състояние да открие думите, за да изрази как се бе почувствал на масата на вечеря. Сякаш да стане ловец на сенки означаваше да го натикат в машина, която щеше да го сдъвче и да изплюе центурион.
— Гледам ги — призна той — и си мисля: „Невъзможно е да бъда като тях, а те не търпят никой, който е различен".
— Не е нужно да ходиш в Академията — заяви Тай. — Можеш да останеш с нас толкова дълго, колкото искаш.
Кит се съмняваше, че Тай има властта да даде подобно обещание, но въпреки това го оценяваше.
— Стига да ти помагам да разгадаваш мистерии — отвърна. — Колко често има мистерии за разгадаване или ще се наложи да изчакам, докато някой друг магьосник изперка?
Тай се облегна на една от колоните. Ръцете му трепкаха до тялото му като нощни пеперуди.
— Всъщност дори в момента се разиграва една мистерия.
Кит беше заинтригуван против волята си.
— Така ли?
— Според мен не са тук по причината, поради която твърдят, че са. Според мен са намислили нещо — каза Тай. — И определено ни лъжат.
— Кой лъже?
Очите на Тай проблеснаха.
— Центурионите, разбира се.
Следващият ден беше изпепеляващо горещ, един от онези редки дни, в които въздухът сякаш застиваше, и дори близостта на океана не носеше никакво облекчение. Когато Ема слезе на закуска (доста късно), рядко използваните вентилатори на тавана в трапезарията се въртяха с пълна скорост.
— Пясъчен демон ли беше? — тъкмо питаше Дейн Ларкспиър Кристина. — Демоните акван и иблис се срещат често в пустинята.
— Знаем това — заяви Джулиън. — Марк вече обясни, че е бил морски демон.
— Изпълзя нанякъде в мига, в който лъчите на магическата ни светлина паднаха върху него — добави Марк. — Ала остави след себе си вонята на морска вода и мокър пясък.
— Не мога да повярвам, че наоколо няма магически бариери — заяви Зара. — Как така никой не се е погрижил за това? Би трябвало да си поговоря с господин Блекторн…
— Магическите бариери не успяха да възпрат Себастиан Моргенстърн — изтъкна Даяна. — След случилото се престанахме да ги използваме. Магическите бариери по периметъра рядко действат.
Звучеше така, сякаш полага огромно усилие да не избухне и Ема не можеше да я вини.
Зара я изгледа с високомерно съжаление.
— Е, с всички тези морски демони, които изпълзяват от океана (което нямаше да правят, ако тялото на Малкълм Фейд не беше там някъде), според мен са необходими. Не смятате ли така?
Разнесе се жужене на гласове: повечето от центурионите, с изключение на Диего, Джон и Раян, като че ли бяха съгласни. Докато те правеха планове да поставят магически бариери по периметъра още тази сутрин, Ема се опита да улови погледа на Джулиън, за да сподели неговото раздразнение, но той беше обърнал очи към Марк и Кристина.