Беше красив. Открай време беше красив, но тя го беше забелязала късно. И сега стоеше с ръце до тялото си, което я болеше, защото не можеше да го докосне. Никога вече нямаше да може да го докосне.
Джулиън довърши онова, което правеше, и завъртя стилито, подавайки й го с дръжката напред. Ема го пое, без да каже нито дума, а той дръпна яката на тениската под якето на бойното си облекло. Кожата там бе мъничко по-светла от загорялата кожа на лицето и ръцете му, белязана безброй пъти със Знаци, отдавна използвани и вече избледнели руни.
Ема трябваше да дойде малко по-близо, за да нарисува Знаците. Руните разцъфнаха изпод връхчето на стилито: пъргавост, нощно зрение. Главата й стигаше до брадичката му. Тя се взираше в гърлото му и го видя да преглъща.
— Просто ми кажи — помоли той. — Просто ми кажи, че те прави щастлива. Кажи ми, че Марк те прави щастлива.
Ема вдигна рязко глава. Беше довършила руните и Джулиън взе стилито от неподвижната й ръка. За първи път сякаш от цяла вечност той гледаше право в нея, очите му — тъмносини от цвета на океана и небето, които се простираха около тях, докато наближаваха върха на колелото.
— Щастлива съм, Джулс — заяви Ема. Какво беше още една лъжа сред многото? Не бе от онези, които лъжеха с лекота, но започваше да се научава. Открила бе, че когато безопасността на онези, които обича, зависи от това, умееше да лъже. — Така… така е по-благоразумно и по-безопасно и за двама ни.
Линията на нежната му уста окоравя.
— Не е…
Ема ахна. Една гърчеща се фигура се надигна зад Джулиън — имаше цвета на петрол, разлян във вода, пипалата й, поръбени сякаш с реси, бяха вкопчени в една от спиците на колелото. Пастта й бе зейнала широко, съвършен кръг, обрамчен от множество зъби.
— Джулс! — изкрещя Ема и скочи от кабинката, улавяйки се за една от тънките железни пречки, които минаваха между спиците. Увиснала на една ръка, тя замахна с Кортана. Чудовището се дръпна назад, но острието се заби в него и то изрева. Плисна демонска кръв и Ема извика, когато тя я опръска по шията, изгаряйки кожата й.
В заобленото и набраздено тяло на създанието се заби нож. Ема се изтегли върху една от спиците и когато се огледа, видя Джулиън, застанал на ръба на кабинката, стиснал следващия нож в ръката си. Прицели се и ножът полетя…
Само за да се удари с дрънчене в дъното на една празна кабинка. Невероятно бърз, демонът бе изчезнал от погледите им. Ема го чу да пъпли надолу, по плетеницата от метални пречки, от които се състоеше вътрешността на колелото.
Тя прибра Кортана в ножницата и запълзя по дължината на спицата, насочвайки се към дъното на колелото. Светодиодните лампи около нея изригнаха в пурпурно и златно.
Ръцете й бяха изцапани с кръв — демонска и нейната собствена, и се хлъзгаха. В рязък контраст, гледката от колелото беше красива, морето и пясъкът се разстилаха във всички посоки около нея, сякаш висеше от ръба на света.
Усещаше вкус на кръв в устата си, и сол. Под себе си виждаше Джулиън, излязъл от кабинката, да слиза по една от по-ниските спици. Той вдигна очи към нея и посочи нагоре. Ема проследи линията на ръката му и видя, че демонът почти бе стигнал до центъра на виенското колело.
Размахваше пипала и блъскаше по колелото. Ема усещаше вибрациите чак в костите си. Изви глава, за да види какво прави чудовището, и почувства, че се вледенява — в центъра на съоръжението имаше масивен болт, който задържаше колелото на мястото му. Демонът се опитваше да измъкне болта. Ако успееше, цялата конструкция щеше се изтръгне от опората си и да се търкулне по кея като откъснало се велосипедно колело.
Ема не хранеше никакви илюзии, че който и да било, намиращ се на колелото, както и хората, стоящи наблизо, ще да оцелее. То щеше да рухне, смазвайки всички под себе си. Демоните се хранеха от разрухата, от енергията на смъртта. Чудовището щеше да пирува.
Виенското колело се олюля. Създанието беше обвило пипалата си около железния болт и го въртеше. Ема удвои скоростта, с която пълзеше, но беше прекалено далеч. Джулиън беше по-близо, ала тя знаеше какви оръжия носи: два ножа, които вече беше хвърлил, и серафимски ками, които не бяха достатъчно дълги, за да достигнат демона.
Джулиън вдигна очи към нея, докато изпъваше тялото си по протежение на металната пречка, след което обви лявата си ръка, за да се закрепи, и протегна другата с разперени пръсти.
Ема начаса разбра, без нито за миг да се зачуди, какво очаква от нея. Пое си дълбоко дъх и се пусна от спицата.